Христо Милчинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Милчинов
български революционер
Роден

Христо (Ицо) Милчинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Милчинов е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя, в рода Милчинови. Става мухтар на махала в града и същевременно подпомага ВМОРО в града. Арестуван е и лежи няколко години в Битолския затвор заедно със сина си Владимир.[1]

Женен е за Захария, племенница на митрополит Методий Кусев. Те имат осем деца – Мария, Ленка, Невена, Боян, Борис, Коста, Григор и Владимир. Някои от синовете са активни участници в революционното движение в Македония. Боян Милчинов е четник при Христо Оклев и загива през май 1903 година в Никодин,[2] в сражение с бандата на Булиман. Борис Милчинов е доброволец в Македоно-одринско опълчение, служил в III рота на V одринска дружина, на 40 години загива в сражение със сърбите по време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година на връх Султантепе, над река Брегалница.[3][1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Милчинов
 
Захария Кусева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милка Стоянова
 
Владимир Милчинов
(1879 - 1939)
 
Коста Милчинов
 
Григор Милчинов
 
Боян Милчинов
 
Борис Милчинов
(1873 - 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Милчин
(1918 - 2002)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Милчин
(р. 1947)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
  2. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 440.