Али Фетхи Окяр
Али Фетхи Окяр Ali Fethi Okyar |
|
---|---|
турски политик | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
Погребан | Турция |
|
|
Религия | Ислям |
Образование | Битолско военно училище |
Партия | Републиканска народна партия |
Депутат в Османския парламент: (1912) |
|
Али Фетхи Окяр в Общомедия |
Али Фетхи Окяр (на турски: Ali Fethi Okyar), Али Фетхи бей до 1934 г., e османски и турски дипломат, офицер и политик. Той е председател на парламента (1923 – 1924), министър-председател на Турция (1923, 1924 – 1925), министър (на вътрешните работи, на отбраната, на правосъдието), член на парламента (1923 – 1931, 1935 – 1943).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в албанско семейство в македонския град Прилеп (тогава в Османската империя) през 1880 г. Завършва Военната академия в Солун с чин поручик от пехотата (1900) и военното училище в Битоля.
През 1904 г. става капитан, служи в командването на 3-та армия в Солун. Вече майор, става командир на Жандармерийската школа в Солун през 1908 г.
Следващата 1909 година заминава като военен аташе във Франция. Там остава до 1911 г., когато става командир на генералния щаб в Скадар. По време на Италиано-турската война (1912) заедно с Енвер паша и Кемал Ататюрк отбранява Триполи от италианците.
На изборите през април 1912 г. е избран за депутат от Комитета за единство и прогрес в Битолския вилает.[1] През 1913 г. става член на Комитета и е избран за негов генерален секретар. Заминава за София като посланик (с К. Ататюрк като военен аташе) през същата 1913 г.
Министър е на вътрешните работи на Турция от 10 октомври 1921 до 9 юли 1922 г. и от 5 ноември 1922 до 27 октомври 1923 г.
Министър-председател е на Турция от 14 август до 27 октомври 1923 г. После е председател на Великото народно събрание от 1 ноември 1923 до 22 ноември 1924 г. Отново е премиер на страната, и едновременно министър на отбраната от 22 ноември 1924 до 3 март 1925 г.[2].
През 1930 г. като турски посланик в Париж на среща в Ялова е помолен от Ататюрк да основе Либералната републиканска партия като опозиционна партия, за да се установи традиция на политически плурализъм в страната. След като обаче подкрепата за тази партия се увеличава сред ислямистите и противниците на реформите на Ататюрк, тя е обявена за незаконна и е забранена.[3], подобно на забранената Прогресивно-републиканска партия, просъществувала само няколко месеца през 1924 г.
Народното събрание приема закон за въвеждане на фамилни имена през 1934 г. Тогава Фетхи бей приема името Окяр по молба на президента Ататюрк.[4]
Заема поста министър на правосъдието от 27 май 1939 до 13 март 1941 година.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Members of the Meclis-i Mebusan, 1912. // Msu.edu. Посетен на 11 януари 2013 г. Архив на оригинала от 2013-07-23 в Wayback Machine.
- ↑ „Кратка биография на Али Фетхи Окяр“, archived from the original on 2015-05-30, https://web.archive.org/web/20150530211548/http://www.oldprilep.com/prilepcani/ali-fetxi-okjar.html, посетен 2012-09-25
- ↑ Domestic and Foreign Policy During the Atatürk Period Архив на оригинала от 2014-03-28 в Wayback Machine.. Turkish Teachers Association of Victoria. Läst 27 mars 2014
- ↑ Kreiser, Klaus. Atatürk. Eine Biographie. München, C.H.Beck, 2008. ISBN 978-3-406-57671-3. S. 18. (на немски)
- Депутати в Османския парламент (1912)
- Министър-председатели на Турция
- Министри на отбраната на Турция
- Министри на вътрешните работи
- Министри на правосъдието
- Турски политици
- Османски политици
- Османски военни аташета
- Посланици на Османската империя
- Посланици в България
- Посланици на Турция
- Посланици във Франция
- Възпитаници на Битолското военно училище
- Родени в Прилеп
- Македонски албанци
- Починали в Истанбул