Гьоре Спирков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гьоре Спирков
български революционер

Роден
Починал
Гьоре Спирков в Общомедия

Георги Иванов Спирков, известен като Гьоре Ленищанец и Гьоре Мориховски[1], е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гьоре Спирков е роден през 1870 година в прилепското село Ленище, тогава в Османската империя.[2] Остава без образование. От 1899 година е член на ВМОРО и ръководи селския революционен комитет в Ленища. От края на 1900 година до 1903 година е в затвора, а след това е четник при Петър Ацев и участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След потушаването на въстанието е назначен за районен войвода. През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.[3]

Заедно с другата прилепска чета на Мирчо Найденов участва в битката на Ножот през юли 1907 година. Обединената чета на Тане Николов, Гьоре Спирков и Мирчо Найденов е обградена от аскер при Топлица.[5] При бягството на четите Гьоре Спирков е тежко ранен и се самоубива на 15 август (нов стил: 28 август) 1907 година.[6][7] В сражението е ранен Ташко от Воденско, и са убити Йордан Драндарев от Пловдив, Никола Странжата от Хасково, Христоско от Пловдив, Пиле от реканските села, Диме от Фариш и други.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 434-435.
  3. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 46.
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  5. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.47.
  6. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 153.
  7. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  8. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.49.
     Портал „Македония“         Портал „Македония