Перо Ивановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Перо Ивановски
югославски партизанин
Роден: 28 април 1920 г. (97 г.)

Петър (Перо) Ивановски с псевдоним Тиквар е югославски комунистически партизанин и участник в комунистическата съпротива през Втората световна война[1]. Делегат е на Първото заседание на АСНОМ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 април 1920 година в град Прилеп. Като млад се включва в революционните вълнения на работниците в кралска Югославия. През 1938 година става секретар на Местния комитет на ЮКП за Прилеп, а през 1940 година и организационен секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония. Делегат е на петата конференция на ЮКП през октомври 1940 година. През 1940 година е сменен от Покрайненският комитет от Методи Шаторов, но към края на същата година е включен в работата на Местния комитет на ЮКП за Скопие. През 1941 година, след навлизането на българските власти във Вардарска Македония бащата на Ивановски подкрепя българската идея и се противопоставя на комунистическата дейност на сина си. По този повод Перо Тиквар е известен сред съидейниците си със заканата: „Яс ке го обесам мойот татко.“[2] Пред август 1941 година Ивановски заедно с Методи Шаторов и Коце Стояновски се противопоставят на Драган Павлович и Лазар Колишевски, които носят писмо от Тито, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти[3].

През април 1942 година е арестуван от българските власти и осъден на 15 години затвор. През юли 1944 година успява да избяга от затвора и влиза в редиците на 3-та кумановска бригада. От 27 август до 25 септември 1944 е политически комисар на единадесета македонска ударна бригада[4]. След това е политически комисар на 11 бригада в рамките на 48 македонска дивизия[5]. Известно време пише за органа на СНОФ за Македония „Илинденски път“. Командир е на четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ и на единадесета македонска ударна бригада. След Втората световна война влиза в редовете на югославската тайна полиция ОЗНА[6]. Известно време е директор на ФАС „11 октомври“ и Завод за стомана в Скопие[7]. От 1967 до 1973 година бил председател на Изпълнителния комитет на Комерциална банка.[8]На 10 октомври 2014 година президента на Република Македония Георги Иванов го награждава с „Орден за заслуги за Македония“[9] Към 2016 г. Ивановски е единствения останал жив член от делегатите на АСНОМ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bunteski, Riste, Metodija S̆atorov--S̆arlo: politic̆ki stavovi, Društvo za nauka i umetnost, 1996
  2. Милевски, Стиле. Борци за Македонја: револуционер по професија. Сеќавања 1941/1944, Скопје 1994, с. 42.
  3. Палешутски, Костадин, Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945, Изд. на БАН, София, 1985 стр. 288
  4. Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 8
  5. Zbornik dokumenata i podataka o narodno-oslobodilačkom ratu jugoslovenskih naroda: knj. 1-[4 ]. Borbe u Makedoniji 1941-[1944, Vojno-istoriski institut Jugoslovenske armije, 1954.
  6. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 590
  7. Кратка биография, взето на 1.05.2013
  8. „50 години Комерцијална банка“, 62 стр.
  9. Петар Иваноски – Тиквар одликуван со Орден за заслуги за Македонија
     Портал „Македония“         Портал „Македония