Покраински комитет на Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Покраинският или Покрайненският комитет на Македония е областната комунистическа организация във Вардарска Македония от 1939 до 1943 година. Комитетът води непостоянна политика и често влиза в противоречие със собствените си принципи. Това е така предимно заради натиска от страна на ЮКП, въпреки който комитетът води политика съобразена с тази на БРП. При създаването си през 1939 г. Комитетът е част от Югославската комунистическа партия. През 1941 година той преминава към Българска работническа партия под името Покрайненски комитет на работническата партия в Македония. По-късно същата година организацията повторно се връща към ЮКП, а в началото на 1943 година се разпуска, като вместо него е създадена Македонската комунистическа партия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1939 г. e взето решение на ЦК на ЮКП за сформиране на Покрайненски комитет на Комунистическата партия на Югославия за Македония. С тази цел през август на същата година в Скопие е изпратен сърбинът Светозар Вукманович, под чието ръководство на 8 септември се провежда организирането на местния комитет.[1] За негов първи секретар е избран друг сърбин – Блажо Орландич, а за членове Методи Шаторов, Орце Николов, Страхил Гигов и Добривое Видич.[2] След организирана голяма демонстрация в Скопие през декември, Орландич е арестуван и осъден на една година затвор. При тези обстоятелства през февруари 1940 година на съвещание е избрано ново ръководство на ПК в състав: секретар Методи Шаторов и членове Перо Ивановски, Орце Николов, Коце Стояновски и Добривое Видич. През юни 1940 година е съставена национална програма на организацията. На 8 септември 1940 година е проведена конференция на Водно край Скопие, на която е изработена политическа резолюция, гласувано е ново ръководство и са избрани делегати за конференцията на ЮКП в Дубрава край Загреб (19 – 23 октомври 1940 година). Под ръководството на Методи Шаторов ПК на Македония следва стриктно политиката на Коминтерна и поддържа близки връзки с Георги Димитров[3].

След разгрома на Кралство Югославия през април 1941 година в хода на Втората световна война, ПК се отнася благосклонно към установяването на Българско управление във Вардарска Македония. Някои членове на ПК като Панко Брашнаров и Страхил Гигов, дори участват в дейността по формирането на Българските акционни комитети.[4]. През май 1941 година Методи Шаторов отпътува за София, където договаря преминаването на ПК на Македония към Българската работническа партия, отказва да приема нареждания от ЮКП и прогонва сърбите Блажо Орландич и Добривое Видич от ръководството на комитета.[5] Заради тези си действия ПК на Македония е подложена на силен натиск от страна на Йосип Броз Тито. След нападението на Германия срещу СССР през юни и променената геостратегическа ситуация, Изпълнителният комитет на Коминтерна взема решение, с което администрирането на ПК в Македония се връща на ЮКП, а Методи Шатаров е изключен от партията през септември. Междувременно, през юли към ПК на Македония се създава военна комисия, която да организира комунистическа съпротива във Вардарска Македония, но условията за масовизирането ѝ липсват,[6] макар че през август към нея е създаден Главен щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония.[7]

При тази ситуация, изпратеният пълномощник на ЦК на ЮКП Драган Павлович, формира нов Областен комитет в края на септември 1941 година, в чийто състав включва Лазар Колишевски, Бане Андреев, Борка Талески, Мара Нацева и Благой Янков. След като Лазар Колишевски е арестуван на 6 ноември 1941 година, секретарското място е заето от Бане Андреев. Той възстановява връзките на комитета с БРП и като цяло води политика по защитаването на българските интереси. Като наблюдатели от страна на БРП към Комитета са придадени Боян Българанов и Петър Богданов, които подкрепят пробългарската линия на Андреев. Ситуацията започва да се променя през юни 1942 година, когато Цветко Узуновски заедно с Кузман Йосифовски и Борко Темелковски създава Временен комитет, който измества легитимния Покрайненски комитет.[4] През септември пълномощникът на ЦК на ЮКП Добривое Радосавлевич формира новия Областен комитет със секретар Кузман Йосифовски и членове Борко Темелковски, Мирче Ацев и Страшо Пинджур. В началото на 1943 година във Вардарска Македония пристига Светозар Вукманович – Темпо, който ръководи разпускането на ПК на Македония и създаването на Македонската комунистическа партия.[8] Така македонските комунисти попадат изцяло под контрола на Тито. Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович тогава очиства партизанските и партийните редици от привържениците на Шатаров и всякакви други пробългарски елементи.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония