Димитър Чакрев
| Димитър Чакрев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Димитър Наумов Чакрев или Диме Чакре е български революционер от Македония, участник в Руско-турската война (1877-1878).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Чакрев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя, но по произход е от Витолище (Мариовско). Заедно с брат му Михаил (Мияле), Тоде Бочварчето и брат му Илия, Георги Лажот, Стоян Рушан, Илия Кяята, Илия Радобилец[1] със своя син и Мицко Мариовчето организира чета в Прилепско, останала известна като „Чакревци“. Четата участва в Руско-турската война (1877-1878), заради което Димитър Чакрев е награден с орден за храброст. Установява се в Кюстендил, но след потушаването на Кресненско-Разложкото въстание се завръща в Македония. Четата ликвидира няколко турски престъпници, след което избухва Никодинската афера и те се прехвърлят в Крушево. Там Димитър Чакрев заедно с брат си, поп Христо, Никола Ковачот и Ицо Карев, баща на Ташко Карев, започват организирането на Демирхисарския заговор.[2] Близък е с Диме Лозанчев от Битоля - бащата на Анастас Лозанчев.[3] Димитър Чакрев се среща с Пере Тошев и обсъждат бъдещи планове за революционна дейност.[4] На първия ден на Великден 1881 година (17/24 април) Димитър Чакрев и четниците му Михал Чакрев, Тоде Бочварчето и Илия Радобилец отсядат в къщата на Дамян Кондов в Прилеп, но са предадени на турските власти от Никола Крапчев.[5][6] Сражението продължава два дена. Михаил и Тоде загиват при опит да пробият обсадата, а Диме и Илия се самоубиват.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ От Голем или Мал Радобил.
- ↑ Историја на македонскиот народ, книга втора, издава нип Нова Македонија - заедница за издавачка дејност, книги, периодика и публицистика - Скопје, Скопје, 1969 година
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 60.
- ↑ Тошев, Светозар. Пере Тошевъ (личность и дѣло), Печатница „КИШКИЛОВЪ”—Асеновградъ, 1942, стр.9, 10, 14.
- ↑ Кондов, Константин, „СПОМЕНИ 1874 – 1929“
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 20.
- ↑ Прилепска традиционна вечеринка // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 36.
