Христо Стефанов (свещеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стефанов.

Христо Стефанов
български духовник

Роден
Починал
Христо Стефанов в Общомедия

Христо Стефанов Милев е български духовник, участник в борбите за църковна и политическа свобода в Крушево, Македония в периода 1869 - 1881 година, участник в Охридското съзаклятие.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Стефанов е роден на 16 април 1844 година (по други данни на 25 март 1847 г.) в село Сопотница, Македония. Майка му Доста е от село Велмевци, а баща му поп Стефан Милев, роден в село Сопотница, е свещеник на Сопотническата енория. След навършване на десет годишната си възраст, баща му го праща да се обучава в близкия манастир „Света Богородица Пречиста“, където по това време има добре уредено училище. През 1864 г. е извикан за учител и певец в Топлишкия манастир. След около 2 години се оженва за Илина Качева от село Растойца. В 1868 година гръцкият владика Мелетий Преспански и Охридски го ръкополага в село Простране и му предлага да му продаде свободната Ракитнишка енория, но той отказва да я приеме, защото къса с Цариградската патриаршия.

През зимата на 1869 година преди Коледа получава покана от крушевските старейшини да стане български свещеник в Крушево. Крушевските българи искали да скъсат с гръцката патриаршия и още с пристигането на поп Христо превземат една от църквите, в която той отслужва за първи път в Крушево на български език службата за Рождество Христово. След значителни спорове и усложнения църквата е призната за българска.

През 1879 година поп Христо, заедно с няколко съмишленици от Крушево и околността (братя Димитър и Михаил Чакреви, Мицко Карев, Веле Секулов, учителят Георги Бояджиев, Ангел войвода и други) решават, че трябва да организират въоръжени действия срещу турската власт, като разчитат, че това ще доведе до намеса на Русия и освобождение на Македония. Поп Христо е натоварен да се срещне с руския консул в Битоля, който е поканен и посещава Крушево, но се опитва да убеди заговорниците да бъдат въздържани. Въпреки това те започват да събират оръжие и установяват връзки с някои охридчани, които се включват в съзаклятието.

Христо Стефанов на възраст.

В началото на 1881 г. властта е вече в следите на организацията и на 8 април 1881 година потеря от 250 души начело с Риза бей започва арести в Крушево и околностите. Поп Христо е арестуван по време на службата на Велики четвъртък. Общият брой арестувани е от порядъка на 700-800 души, между които много учители и свещеници. Сред арестуваните от Охрид са д-р Константин Робев, учителят Наум Филев, Коста Лимончев, братя Ангел и Петър Спространов, Зафир Белев. Изтезанията и убийства над българи предизвикват намесата на местните консули, в резултат на което около 500 души са освободени.

На 14 септември 1881 г. в Битоля се гледа делото срещу заговорниците. Повечето подсъдими получават затвор от 3 до 15 години, но някои, сред които и поп Христо, са осъдени на 101 години заточение.

Вместо да бъде изпратен веднага на заточение, поп Христо прекарва около 3 години в затвора в Битоля, откъдето прави един неуспешен опит за бягство. Едва на 11 юни 1884 г. е отправен на остров Лесбос, където започва да излежава заточението си. След няколко месеца успява да си организира бягство с гемия по море. След странствания по манастирите на Атон, успява да се добере до Цариград на 2 януари 1885 г. Българското дипломатическо представителство организира нелегално отпътуване на поп Христо, който успешно се добира до Варна.

Скоро след пристигането си поп Христо става свещеник в село Хадърча, Варненско, където служи без прекъсване до пенсионирането си около 1919 г. До смъртта си живее във Варна при сина си Никола Попов. Христо Стефанов е прадядо на политика Илко Ескенази.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Киров – Майски. Крушово и борбите му за свобода, Печатница „Стопанско развитие“, София, 1935. За поп Христо (Ристе) п. Стефанов се говори на с.12-14 като за "водач на революционното движение в Крушово" (заедно с още двама учители). Допусната е грешка, като е казано, че е бил заточен в Дияр Бекир.
  • Георги Томалевски. Крушовската република, Български писател, София, 1968. На поп Христо е посветена една глава – с. 144-148 и снимка на цяла страница. В текста има обаче едно несъответствие – за поп Христо се говори като за "стар" и "старец", а по това време той е бил под 40 години.
  • Поп Христо Стефанов, Никола Христов Попов, Люба Николова Попова – Ескенази. Поколения, изд. Кинг, София, 2008, 112 с. ISBN 978-954-598-59-7.
     Портал „Македония“         Портал „Македония