Христо Стефанов (свещеник)
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: конкретно цитиране на източниците. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стефанов.
| Христо Стефанов | |
| български духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 септември 1937 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Никола Попов |
| Христо Стефанов в Общомедия | |
Христо Стефанов (Попстефанов) Милев (изписване до 1945 година: Христо попъ Стефановъ Милевъ) е български духовник, участник в борбите за църковна и политическа свобода в Крушево, Македония в периода 1869 – 1881 година, участник в Охридското съзаклятие.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Стефанов е роден на 16 април 1844 година (по други данни на 25 март 1847 г.) в село Сопотница, Македония. Майка му Доста е от село Велмевци, а баща му поп Стефан Милев, роден в село Сопотница, е свещеник на Сопотническата енория. След навършване на десет годишната си възраст, баща му го праща да се обучава в близкия манастир „Света Богородица Пречиста“, където по това време има добре уредено училище. В 1864 г. е извикан за учител и певец в Топличкия манастир. След около 2 години се оженва за Илина Качева от село Растойца. В 1868 година гръцкият владика Мелетий Преспански и Охридски го ръкополага в село Простране и му предлага да му продаде свободната Ракитнишка енория, но той отказва да я приеме, защото къса с Цариградската патриаршия.
През зимата на 1869 година преди Коледа получава покана от крушевските старейшини да стане български свещеник в Крушево. Крушевските българи искали да скъсат с гръцката патриаршия и още с пристигането на поп Христо превземат една от църквите, в която той отслужва за първи път в Крушево на български език службата за Рождество Христово. След значителни спорове и усложнения църквата е призната за българска.
В 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков.[1]
В 1879 година поп Христо, заедно с няколко съмишленици от Крушево и околността (братя Димитър и Михаил Чакреви, Мицко Карев, Веле Секулов, учителят Георги Бояджиев, Ангел войвода и други) решават, че трябва да организират въоръжени действия срещу турската власт, като разчитат, че това ще доведе до намеса на Русия и освобождение на Македония. Поп Христо е натоварен да се срещне с руския консул в Битоля, който е поканен и посещава Крушево, но се опитва да убеди заговорниците да бъдат въздържани. Въпреки това те започват да събират оръжие и установяват връзки с някои охридчани, които се включват в съзаклятието.
В началото на 1881 г. властта е вече в следите на организацията и на 8 април 1881 година потеря от 250 души начело с Риза бей започва арести в Крушево и околностите. Поп Христо е арестуван по време на службата на Велики четвъртък. Общият брой арестувани е от порядъка на 700 – 800 души, между които много учители и свещеници. Сред арестуваните от Охрид са д-р Константин Робев, учителят Наум Филев, Коста Лимончев, братя Ангел и Петър Спространов, Зафир Белев. Изтезанията и убийства над българи предизвикват намесата на местните консули, в резултат на което около 500 души са освободени.
На 14 септември 1881 година в Битоля се гледа делото срещу заговорниците. Повечето подсъдими получават затвор от 3 до 15 години, но някои, сред които и поп Христо, са осъдени на 101 години заточение.
Вместо да бъде изпратен веднага на заточение, поп Христо прекарва около 3 години в затвора в Битоля, откъдето прави един неуспешен опит за бягство. Едва на 11 юни 1884 г. е изпратен на остров Лесбос. След няколко месеца бяга с гемия по море. След странствания по манастирите на Атон, достига до Цариград на 2 януари 1885 г. и чрез Българското дипломатическо представителство нелегално отпътува до Варна.
Скоро след пристигането си поп Христо става свещеник в село Хадърча, Варненско, където служи без прекъсване до 1910 г. Тогава се преселва във Варна при сина си Никола Попов, където живее до смъртта си.[2] До пенсионирането си около 1919 г. е свещеник в село Пашакьой, днес кв. Владиславово на Варна. Христо Стефанов е прадядо на политика Илко Ескенази.
Умира през 1937 или 1938 година във Варна.[3]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Томалевски. Крушовската република, Български писател, София, 1968, с. 144 – 148.
- Поп Христо Стефанов, Никола Христов Попов, Люба Николова Попова – Ескенази. Поколения, изд. Кинг, София, 2008, 112 с. ISBN 978-954-598-59-7.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
- ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - V част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 12 – 16.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 365 – 366.
