Коста Лимончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Лимончев
български общественик и революционер
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Константин (Коста) Лимончев е български общественик и революционер от ΧΙΧ век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коста Лимончев е роден в град Охрид, тогава в Османската империя. Лимончев е виден член на Охридската българска община. Епитроп е на църквата „Свети Климент“. Надзорник е на българсккото училище в Кошища.[1] Участва в Охридското съзаклятие и при разкритието на заговора през пролетта на 1881 година е арестуван от османските власти.[2][3] Осъден е на доживотен затовор в крепост.[4] Умира на заточение в Паяс кале.[5][6] Синът му Димитър Лимончев е виден общественик, а другият му син Ефтим Лимончев е железничар и деец на ВМОРО.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Коста Лимончев
 
 
 
 
 
Христо Лимончев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Параскева
Попанастасова
 
Евтим Лимончев
 
Димитър Лимончев
(? - 1903)
 
Иван Лимончев
(1864 - 1899)
 
Никола Лимончев
(1868 - 1958)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Лимончев
(1918 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил Пловдивски. Натанаил - митрополит Охридски и Пловдивски 1820-1906. София, Дечо Стефанов, 1952. с. 472.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878), Том I (1878 - 1885), Книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 472.
  3. Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 200.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878), Том I (1878 - 1885), Книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 473.
  5. Хайтов, Николай. Родопските комити разказват. София, Отечествен фронт, 1972. с. 176.
  6. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 88.
  7. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 245.