Велмевци
| Велмевци Велмевци | |
| — село — | |
 Стара къща във Велмевци | |
  Велмевци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 950 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| МПС код | BT |
| Велмевци в Общомедия | |
Велмевци (на македонска литературна норма: Велмевци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е на 950 m надморска височина в Бушева планина, в северната част на община Демир Хисар. Землището на Велмевци е 12,1 km2, от които обработваемите площи са 211,1 ha, пасищата заемат 233,3 ha, а горите 729 ha. Част е от областта Горен Демир Хисар. В землището на Велмевци има много извори, както и букови и дъбови гори.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Велмевче с 20 джизие ханета (домакинства).[2]
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1838 година, „Света Богородица“ е от XVII век, а „Света Петка“ е от 1999 година.[3][4] Според Васил Кънчов в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велмевци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 139 къщи.[7]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.[8]
В 1909 година във Велмевци е донесена първата футболна топка. В памет на това на селската чешма има футболна топка.[1]
В братска могила тук е погребан Йордан Пиперката заедно с трима свой четници.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В 1948 година селото има 619 жители.[1] В 1961 година има 227 жители, които през 1994 намаляват на 18,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е напът да се обезлюди напълно.[11]
Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през 1947 г. процесите на изселване се засилват. Селяните се изселват в Демир Хисар, Кичево, Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велмевци
Ванчо Наумов (? – 1903), български революционер от ВМОРО- Глигор Стоянов Даскалов, български революционер от ВМОРО[12]
- Иван Щерьов (1888 – 1939), четник от ВМОРО
Киро Дойчиновски (р. 1937), историк и политик от Северна Македония, агент на югославските тайни служби- Йон Христов Тренев, български революционер от ВМОРО[13]
- Коце Велмевчето, терорист и четник на ВМОРО[14][15]
- Кръсте Стойков Стефанов, български революционер от ВМОРО[13]
- Кръстьо Михайловски (1866 - ?), български лекар
- Момир Цветанов Петрев, български революционер от ВМОРО[16]
- Никола Стоянов Димитриев, български революционер от ВМОРО[12]
- Секула Стоянов Андрев, български революционер от ВМОРО[17]
- Серафим Зафиров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Димов Пашата[18]
- Симеон Смилев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
- Ставре Лазаров Апостолов, български революционер от ВМОРО[17]
- Тома Найденов (1886 - ?), български революционер от ВМОРО
- Траян Христов Тренев, български революционер от ВМОРО[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Велмевци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2021-07-16. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Велмевци на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 февруари 2008
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
| ||||||||||||||
