Белче
| Белче Белче | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Белче | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 611 m |
| Население | 245 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Белче в Общомедия | |
Белче (изписване до 1945 година: Бѣлче; на македонска литературна норма: Белче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е на десния бряг на река Черна, на 3 km северно от общинския център Демир Хисар. Селото е в подножието рида на Бигла Илиница, които отстои на запад. От изток на селото се отваря долината на Църна. Землището на Белче е 3 km2, от които обработваемите площи са 89,7 ha, пасищата заемат 59,4 ha, а горите 136,8 ha. Селото е едно от малките в Демирхисарско, но за сметка на това благоприятното му местоположение, близостта до главни пътни артерии и до общинския център благоприятстват лекото увеличение на населението.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Белче е малко българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бѣлче има 100 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белче има 128 българи екзархисти.[3]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, опожарени са всички 8 селски къщи и са убити Тоше Ристев, Блажо Ристев и Стоян Ристев.[4] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[5]
Нашето село Бѣлче имаше само 9 кѫщи. До 5.[6] августъ всички селяни живѣехме си мирно и си гледахме полскитѣ работи. Но тоя день башибозукъ и войски се явиха отъ къмъ Мургашево и Обѣдникъ, минаха прѣзъ селото, ограбиха го и изгориха 8 кѫщи. Населението, уплашено отъ ненадѣйното нападение, се отърва съ бѣгство. Убити се намѣриха отпослѣ двама мѫже и една жена.[5]
В 1948 година селото има 154 жители.[1] През 1961 година Белче има 170 жители, в 1981 – 199, а в 1994 – 208,[1][7] Според преброяването от 2002 година селото има 245 жители, всички македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 245 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Църквата в селото е „Свети Никола“.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Белче. // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
- ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 114.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 113.
- ↑ Белче на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-02-02
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 13. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||
