Растойца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Растойца
Растојца
— село —
Църквата „Света Богородица“ в Растойца
Църквата „Света Богородица“ в Растойца
North Macedonia relief location map.jpg
41.3286° с. ш. 21.1939° и. д.
Растойца
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 720 m
Население 19 души (2002)
Пощенски код 7244, 7240
МПС код BT
Растойца в Общомедия

Растойца или понякога книжовно Растовица[1] (на македонска литературна норма: Растојца) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 720 m надморска височина в Долен Демир Хисар. Землището на Растойца е 8 km2, от които обработваемите площи са 125 ha, пасищата заемат 116 ha, а горите 540 ha.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото първоначално е в местността Стара Растойца, на 6-7 km югоизточно от днешното местоположение, между селата Прибилци и Ново село. Според местната легенда край Прибилци имало разположен турски гарнизон, който често правил зулуми. Един ден растойчани убили няколко турски войници и аскерът опожарил старото село, а растойчани избягали на новото.[2]

В XIX век Растойца е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Растоици е много красиво село с 25 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Растоица или Растовица има 170 жители, всички българи християни.[4] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Растойца има 20 български къщи.[5]

Главната улица в селото

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 8 къщи.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Растойца има 200 българи екзархисти.[7]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[8]

През 1961 година Растойца има 238 жители, които през 1994 година намаляват на 23,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 19 жители.[2][10]

Националност Всичко
македонци 23
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В училищния двор на селото всяка година се провежда традиционната културно-художествена манифестация „Илинденски сърцекази“, част от Демирхисарското културно лято, в която участват писатели, художници, музиканти, актьори и други творци.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Растойца
  • Flag of Bulgaria.svg Степан Андрев Богоев, български революционер от ВМОРО.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Велянов Димов, български революционер от ВМОРО.[12]
Свързани с Растойца
  • Flag of Macedonia.svg Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик, по произход от Растойца
  • Flag of Macedonia.svg Петър Мирчевски (р. 1956), северномакедонски актьор, по произход от Растойца
  • Flag of Macedonia.svg Христо Петрески (р. 1957), северномакедонски поет и журналист, по произход от Растойца

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  2. а б в г Растојца. // Мој Роден Крај. Посетен на 18 август 2018.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 19.
  6. Илюстрация Илинден, бр.147, стр.15
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  9. Растойца на сайта на Община Демир Хисар
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония