Растойца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Растойца
Растојца
— село —
Църквата „Света Богородица“ в Растойца
Църквата „Света Богородица“ в Растойца
North Macedonia relief location map.jpg
41.3286° с. ш. 21.1939° и. д.
Растойца
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 720 m
Население 19 души (2002)
Пощенски код 7244
МПС код BT
Растойца в Общомедия

Растойца или понякога книжовно Растовица[1] (на македонска литературна норма: Растојца) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 720 m надморска височина в Долен Демир Хисар. Землището на Растойца е 8 km2, от които обработваемите площи са 125 ha, пасищата заемат 116 ha, а горите 540 ha.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото първоначално е в местността Стара Растойца, на 6-7 km югоизточно от днешното местоположение, между селата Прибилци и Ново село. Според местната легенда край Прибилци имало разположен турски гарнизон, който често правил зулуми. Един ден растойчани убили няколко турски войници и аскерът опожарил старото село, а растойчани избягали на новото.[2]

В XIX век Растойца е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Растоици е много красиво село с 25 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Растоица или Растовица има 170 жители, всички българи християни.[4]

Главната улица в селото

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 8 къщи[5].

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Растойца има 200 българи екзархисти.[6]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[7]

През 1961 година Растойца има 238 жители, които през 1994 година намаляват на 23,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 19 жители.[9][2]

Националност Всичко
македонци 23
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В училищния двор на селото всяка година се провежда традиционната културно-художествена манифестация „Илинденски сърцекази“, част от Демирхисарското културно лято, в която участват писатели, художници, музиканти, актьори и други творци.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  2. а б в г Растојца. // Мој Роден Крај. Посетен на 18 август 2018.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Илюстрация Илинден, бр.147, стр.15
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  8. Растойца на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония