Церово (община Демир Хисар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.

Церово
Церово
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.2° с. ш. 21.1° и. д.
Церово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 970 m
Население 2 души (2002)
Демоним церовец, церовци
Пощенски код 7244
МПС код BT

Церово (изписване до 1945 година Цѣрово; на македонска литературна норма: Церово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 970 m надморска височина в Плакенската планина, в югозападната част на община Демир Хисар. Землището на селото се простира по склоновете на планината. Зелището на Церово е 7,7 km2 (652 ha), от които обработваемите площи са 175 ha, но преобладават пасищата с площ от около 213 ha, а горите заемат 175 ha.[1][2] Селото граничи с Вирово на север, Лесково на изток, Боище на юг и Лева река от община Ресен на изток.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на името е от дървото цер. Жителското име е церовец (м.р. ед. ч.), церовци (м. р. мн. ч.), церовка (ж. р. ед. ч.), церовки (ж. р. мн. ч.), а прилагателното е церовски.[3]

В османско преброяване от 1467/1468 година в Церово са отбелязани следните жители: Михо, протогер, Ненче, син на поляк; Петко, син на Георго; Милко; Божик; Петко, Продан; Гьон; Петко, син на Димитри; Данче (Даоче); Леко; Васил поп; Тодор; Яндре Боин; неясно име; Радослав, син на попа; Петко Ковач; Богдан, син на Преспе; Петко Станче, Новак Ковач; вдовица Йована; вдовица Кала; Радослав; Бојко; Гюурица; Васко; Милчин, Киряк. Церовци плащат общо данък 2719 акчета: за пшеница 800, ечемик и посевна глушина – 520, за свине, овце, лен, бостан, воденици, сватбарина и ниябет акчета. Селото има 24 семейства и 2 вдовици, общо 138 жители.[3]

В 1568 година има 11 семейства и 20 неженени или 75 жители.[3]

Селото е споменато в Слепченския поменик от XVI век. В съдебен документ от 1623 година за договор за заем е записано, че на заемодателя Хаджи Хюсеин: „са му длъжни всички жители на село Церово“. В 1639 година селото Церово е регистрирано като християнско село в Битолската каза с 20 къщи. Селото Церово е регистрирано и в 1797 година.[3]

В XIX век Церово е изцяло българско неголямо село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ в селото е от 1875 година. На 1,5 km западно от селото също има църква „Свети Илия“.[4][2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Церово има 195 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церово има 160 българи екзархисти.[6]

В 1914 година селото има 327 жители, 1925 година - 238, в 1931 година - 255.[3]

Година Жители
1948 259
1953 291
1961 211
1971 153
1981 87
1994 10
2002 2[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Церово
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Наумов Лазев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Наумчев Лозанов, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Танаско Стефанов Марков, български революционер, деец на ВМОРО[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 90. (на македонска литературна норма)
  2. а б Церово. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  3. а б в г д е ж Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 91. (на македонска литературна норма)
  4. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 92. (на македонска литературна норма)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония