Утово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Утово
Утово
— село —
41.1825° с. ш. 21.1939° и. д.
Утово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина690 m
Население35 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Утово в Общомедия

У̀тово (на македонска литературна норма: Утово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южната част на общината на 690 m надморска височина. От общинския център Демир Хисар селото отстои на 6 km. Землището на Утово е 2,9 km2, от които обработваемите площи са 110 ha, а горите 162 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Утово е малко селце в Битолска кааза на Османската империя. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва 14 къщи в Утово.[2] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Утово има 70 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Утово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Утово има 172 българи екзархисти.[5]

През 1961 година Утово има 119 жители, които през 1994 година намаляват на 51,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 35 жители и е напът да се обезлюди напълно.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Утово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Утово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
  2. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  6. Утово на сайта на Община Демир Хисар, архив на оригинала от 4 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170104001812/http://www.demirhisar.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=134&Itemid=26, посетен на 28 февруари 2008 
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 февруари 2008