Мренога

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мренога
Мренога
— село —
Възрожденската църква „Възнесение Господне“
Възрожденската църква „Възнесение Господне
North Macedonia relief location map.jpg
41.2567° с. ш. 21.1075° и. д.
Мренога
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина880 m
Население107 души (2002)
Пощенски код7240, 7244
МПС кодBT
Мренога в Общомедия

Мренога (на македонска литературна норма: Мренога) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 19 km северозападно от град Демир Хисар в долината на Боищката река, в централната част на община Демир Хисар. От изток е рида Илиница, от запад остават възвишенията на Плакенската планина, на север от селото долината на Боищката река се отваря и прави път на реката да се влее в Църна. Землището на Мренога е 14,4 km2, от които обработваемите площи са 183 ha, пасищата заемат 45 ha, а горите 1184 ha.[1]

В землището на селото, в местността Грънчари край манастира „Свети Атанасий“ в подножието на Плакенската планина има дъбова горичка от около 35 стари дъба – цер (Quercus ceris), горун (Quercus petraea) и благун (Quercus frainetto) на площ от 2,59 ha, обявени за природна забележителност.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Възнесение Господне“ в селото е късносредновековна – от XIV – XVI век,[2] а до нея е изградена възрожденска църква със същото име „Възнесение Господне“.[3] В XIX век Мренога е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мрѣнога има 380 жители, всички българи християни.[4]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. На 20 август 1903 година са убити Павле Шоклев, Цветан Бошев, Илия Лозанов, Иван Солунчев, Георги Блажев, Силян Димитров, Тале Новев и Божна Новева.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мренога има 400 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През 1961 година Мренога има 414 жители, които през 1994 намаляват на 185,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 107 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 107
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мренога
  • Flag of Bulgaria.svg Биляна Павлева Билянова, българска революционерка от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Василе Йонов Попов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Марков Маслинков, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Macedonia.svg Горян Петрески (р. 1951), писател от Северна Македония
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Душан Поповски (1930 – 1998), югославски политик
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Радев, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Христов Талев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Тале Велянов Дуков, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан Димов, войвода на четата от Мренога по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мренога. // Мој Роден Крај. Посетен на 18 август 2018.
  2. Сопотничка парохија. // Преспанско-пелагониска епархија. Посетен на 1 юни 2016.
  3. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 56. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  8. Мренога на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-02-23 
  10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.