Мренога

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мренога
Мренога
— село —
Възрожденската църква „Възнесение Господне“
Възрожденската църква „Възнесение Господне
41.2567° с. ш. 21.1075° и. д.
Мренога
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина880 m
Население107 души (2002)
Пощенски код7244
МПС кодBT
Мренога в Общомедия

Мренога (на македонска литературна норма: Мренога) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 19 km северозападно от град Демир Хисар в долината на Боищката река, в централната част на община Демир Хисар. От изток е рида Илиница, от запад остават възвишенията на Плакенската планина, на север от селото долината на Боищката река се отваря и прави път на реката да се влее в Църна. Землището на Мренога е 14,4 km2, от които обработваемите площи са 183 ha, пасищата заемат 45 ha, а горите 1184 ha.[1]

В землището на селото, в местността Грънчари край манастира „Свети Атанасий“ в подножието на Плакенската планина има дъбова горичка от около 35 стари дъба – цер (Quercus ceris), горун (Quercus petraea) и благун (Quercus frainetto) на площ от 2,59 ha, обявени за природна забележителност.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Възнесение Господне“ в селото е късносредновековна – от XIV – XVI век,[2] а до нея е изградена възрожденска църква със същото име „Възнесение Господне“.[3] В XIX век Мренога е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мрѣнога има 380 жители, всички българи християни.[4]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. На 20 август 1903 година са убити Павле Шоклев, Цветан Бошев, Илия Лозанов, Иван Солунчев, Георги Блажев, Силян Димитров, Тале Новев и Божна Новева.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мренога е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 53 къщи.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мренога има 400 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1961 година Мренога има 414 жители, които през 1994 намаляват на 185,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 107 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 107
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мренога
  • Биляна Павлева Билянова, българска революционерка от ВМОРО[11]
  • Василе Йонов Попов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Велян Марков Маслинков, български революционер от ВМОРО[13]
  • Горян Петрески (р. 1951), писател от Северна Македония
  • Душан Поповски (1930 – 1998), югославски политик
  • Мице Радев, български революционер от ВМОРО
  • Павле Христов Талев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Тале Велянов Дуков, български революционер от ВМОРО[15]
  • Цветан Димов, войвода на четата от Мренога по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мренога // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
  2. Сопотничка парохија // Преспанско-пелагониска епархија. Посетен на 1 юни 2016.
  3. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 56. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  9. Мренога на сайта на Община Демир Хисар
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008 
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.