Зашле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зашле
Зашле
— село —
Викиекспедиција Железник 72.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3722° с. ш. 21.1436° и. д.
Зашле
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Надм. височина 1220 m
Население 42 души (2002)
Пощенски код 7244
МПС код BT
Зашле в Общомедия

Зашле (на македонска литературна норма: Зашле) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Зашле се намира високо на 1220 m надморска височина в Бушева планина, на 32 km от град Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Географски Зашле е по-близо до град Крушево, от който отстои на запад, а иначе е най-северното село в общината.[1]

Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Мала.[2] Землището на Зашле е 19,1 km2, от които най-голяма част сa пасищата 1242,6 ha, горите заемат площ от 515,4 ha, обработваемите площи 140 ha.

История[редактиране | редактиране на кода]

В ΧΙΧ век Зашле е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Манастирската църква „Свети Георги“ южно от Зашле е от 1873 година,[1] а гробищният храм в селото „Свети Илия“ е от 1888 година.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Зашле има 35 християнски къщи, заселени на много недостъпно място около изворите на Бреговската река в големи букови гори.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Зашле има 280 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зашле има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война 1 човек от Зашле е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Традиционен поминък на местните жители е било производството на вар и дървени въглища, продавани в миналото в Прилеп, Крушево и Кичево.[8]

През 1961 година Зашле има 402 жители, които през 1994 намаляват на 48,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 42 жители, всички македонци.[10] Подобно на повечето неалбански села в района Бушева планина и Зашле е силно засегнато от процеса на обезлюдяване. Зашленци се изселват в Демир Хисар, Битоля, Скопие, Европа и отвъд океана.[1]

Националност Всичко
македонци 42
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зашле
Починали в Зашле
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов Димитров, крушевски войвода на ВМОРО загива на 14 септември 1903 г. в местността Пърнич край Зашле в сражение с турски войски. По време на Илинденско въстание в 1903 г. заедно с четата си охранява прохода Муратова чешма.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Зашле. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
  3. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 48.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  8. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 27-28 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 27-28.
  9. Зашле на сайта на Община Демир Хисар
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония