Направо към съдържанието

Ново село (община Демир Хисар)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Ново Село
— село —
41.3047° с. ш. 21.1908° и. д.
Ново село
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина670 m
Население35 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Ново село в Общомедия

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Ново село е разположено на 670 m надморска височина в областта Долен Демир Хисар, в северната част на общината и северно от общинския център град Демир Хисар. Землището на Ново село е малко – 5,4 km2, от които обработваемите площи са 151 ha, пасищата заемат 81 ha, а горите 282 ha.[1]

В XIX век Ново село е мюсюлманско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Ново село има 50-60 къщи черкези, които се отличават с мирния си характер.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ново село има 200 жители, всички черкези.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Ново село има 50 черкезки къщи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Черкезко Ново село е чисто черкезко село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село живеят 300 албанци.[6]

През 1961 година Ново село има 239 жители, които през 1994 година намаляват драстично на 50,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 35 жители македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 35
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Църквата в селото е „Свети Архангел Михаил“.[1]

Родени в Ново село
Други
  • Гоце Смилевски (р. 1975), писател от Северна Македония, по произход от Ново село
  1. а б Ново Село // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 19. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. Ново село на сайта на община Демир Хисар
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2008 
  9. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 225.
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.