Марко Цепенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марко Цепенков
български писател и фолклорист

Роден
1829 г.
Починал
Научна дейност
Област Етнография
Марко Цепенков в Общомедия

Марко Костов Цепенков е български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1829 година в село Ореховец, Прилепско. Баща му, Коста Цепенков, трудно изхранва семейството си, затова Марко посещава училище само няколко години. Известно време изучава гръцки език в Струга при учителя Наум Хаджов. Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856 – 1857), след която започва активно да събира народни песни. По – късно, когато се запознава със сборника на Васил Чолаков, започва да се интересува от приказки. Анекдоти за църковни лица, както и част от приказките за свещеници Марко Цепенков започва да записва под влияние на книгата на Илия Блъсков „ Поп Марко“. В Прилеп отваря книжарница и става един от основателите на читалище „ Надежда“. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.

След като се преселва в София, продължава да прави записи от Софийско, Самоковско, Ломско.

През 1888 година Министерството на народното просвещение в София започва да издава „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Марко Цепенков се свързва с проф. Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в гр. София. До 1900 година обнародва в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[1]

Автор е на стихотворения и песни, на драмата „Църне войвода“. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заявява, че е българин, въпреки че в Република Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.
  2. Марко Цепенков – Фолклорно наследство в шест тома БАН