Атанас Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Иванов
български просветен деятел и революционер

Роден
1874 г.
Починал
1956 г. (82 г.)
Атанас Иванов в Общомедия

Атанас Иванов Димов е български просветен деятел и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Иванов е роден през 1874 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Негова майка е Стойна Бафчанка, главен организатор на ВМОРО в Прилепско, използвана от Димитър Талев за събирателния образ на българската жена в романа му „Железният светилник“.[1] Баща му Иван Димов е държал кръчма в Прилеп. Брат и сестра на Атанас Иванов са и революционерите-учители Кочо Иванов и Мария Иванова.

Иванов учителства по прилепските села Небрегово, Бучин, Дуйне, Варош, а след това в Прилеп и Ресен. Включва се във ВМОРО и става секретар на първия революционен комитет в Прилеп заедно с Йордан Попконстантинов, Петър Свещаров, Никола Каранджулов и Благой Калеичев от Воден[2], по-късно заменен с Тодор Попантов. Иванов поддържа контактите на комитета с четите в околията. Организира терористични групи, като няколко пъти е арестуван и прекарва една година от от януари до декември 1902 в Битолския затвор. През 1902 година е в четата на Петър Ацев, а от пролетта на 1903 година е секретар на четата на войводата Христо Оклев - Попето.

След Илинденско-Преображенското въстание, през 1904 година се прехвърля заедно с брат си Кочо в България и участва в дейността на Прилепското братство. Работи в Дирекцията на статистиката.[3]

През 1912 г. участва и в Балканската война като фелдшер. След войната продължава да следи революционната дейност в Македония, но без да участва активно в нея и до смъртта си води скромен живот като дребен търговец в София. Има един син.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение, в: „Македонски преглед“, бр. З, 1995 г.
  2. Спомени на Георги Попхристов [1]
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 104.