Даме Хаджикочов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даме Хаджикочов
български революционер
Роден
1874 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Даме Христов Хаджикочов[1] или Хаджикочев[2] (изписване до 1945 година: Даме хаджи Кочовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1873 година[3] в централномакедонския град Прилеп, което тогава е в Османската империя.[1] Влиза във ВМОРО в 1898 година, заклет от свещеник Георги Шивачев. Първоначално работи като легален деец, след което става тетористи на организация и накрая началник на тетористичната група в Прилеп.[4] Влиза в Прилепския околийски революционен комитет като съветник и касиер[1] в 1901 година[2][4] През април 1902 година, след смъртта на Методи Патчев и избухването на Кадиноселската афера, е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи две години, след което успява да избяга от затвора. Става нелегален и влиза в чета с още 32 души. След амнистия се легализира и отново е избран за член на Прилепския революционен комитет.[4] След залавянето на архивата на войводата Тане Николов в Топлица, Хаджикочов бяга и става четник в четата на Мирче Свекяров. Заминава за Свободна България, след което се връща в Македония с четата на Кръстьо Гермов – Шакир.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в четата на Кръстьо Гермов[5] и в 12-а лозенградска дружина.[4] Сражава се при Султантепе и Калиманци.[4] Участва в Първата световна война като войник от 1-а рота на 59-и пехотен полк на 11-а дивизия. Сражава се при Дойран и Беласица.[4]

През 1941 година влиза в настоятелството на Илинденската организация в Прилепското дружество.[6] На 24 февруари 1943 година, по време на българското управление във Вардарска Македония, като жител на Прилеп, Хаджикочов подава молба за народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 63.
  2. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  3. ↑ Към 1912 година е на 37 година, а към 24 февруари 1943 година е на 70 години.
  4. ↑ а б в г д е ж з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 64.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0.
  6. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Даме_Хаджикочов&oldid=12142560“.