Тодор Дочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Дочев
български революционер

Роден
1882 г.
Починал
1909 г. (27 г.)

Тодор Георгиев Дочев е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Дочев е роден в Стара Загора през 1882 година. Негов брат е Никола Дочев, също революционер от ВМОРО. Още съвсем млад се включва в революционните борби на македонските българи. През 1904 година е четник в Крушевско в четата на Петър Юруков. През 1905 година е четник при войводата Иван Наумов Алябака. През месец октомври 1905, докато се намира в село Мартолци, Велешко е предаден от сърбомани и е арестуван, но успява да избяга, завръща се в Мартолци и екзекутира предателя – брат на сърбоманския войвода Йован Бабунски.[1]

През 1906 година велешкият войвода подпоручик Панчо Константинов привлича в четата си редица опитни и по-образовани четници, за да се даде отпор на сръбските чети, които след Илинденското въстание са много активни във Велешко. Тодор Дочев влиза във Велешката чета и се нея обикаля Велешкия революционен район. Заздравяват се позициите в редица села, в които сръбската пропаганда и сърбоманство са успели да намерят почва. Четата наказва няколко шпиони сърбомани, които са в услуга на сръбските чети.

Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г. Отпред втори отляво е Тодор Дочев.[2]

Тодор Дочев участва в сражението на 18 април 1906 г. в манастира „Свети Иван“ при село Ветерско, Велешко. Четите на войводите Боби Стойчев и Панчо Константинов са обградени от 3000 души турски аскер в манастира. Сражението продължава през целия ден и положението на обсадените чети става критично. Войводите решават с настъпването на мрака да пробият обсадата с атака. Сформирана е ударна група, която под ръководството на Тодор Дочев да атакува турските редици, да пробие обръча, за да се измъкнат двете чети. Точно в 21 часа групата на Тодор Дочев атакува с бомби и викове „Ура“ и предизвиква паника в редиците на неприятеля. При настъпилата суматоха започва престрелка между самите турци и двете чети успяват да се измъкнат невредими от обсадата.[3]

На 25 юни 1906 година четата на подпоручик Панчо Константинов води сражение в местността Куртов камък със сръбски чети. В сражението загива войводата Константинов. Сред организационните дейци започва вътрешна борба за власт. За войвода на една от велешките чети е избран натрупалият вече значителен боен опит Тодор Дочев.[4]

Тодор Дочев взема участие в битката при Ножот на 14 юли 1907 година като четник на Иван Наумов. През есента на 1907 година Тодор Дочев вече е войвода на чета от 13 души и действа в областта Корещата, част от Костурския революционен район[5].

След Хуриета през юли 1908 година е арестуван заедно с други четници и осъден да излежава присъдата си в Прилепския затвор. През 1909 година получава амнистия, но дни преди да бъде освободен е отровен от турците.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврамов, Стефан. „Революционни борби въ Азот (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, с. 121.
  2. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 61 – 63.
  3. Аврамов, Стефан. „Революционни борби въ Азот (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, с. 134 – 136.
  4. Аврамов, Стефан. „Революционни борби въ Азот (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, с. 143 – 144.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475 – 481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 52.
     Портал „Македония“         Портал „Македония