Лазар Мойсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Мойсов
Лазар Мојсов
югославски политик
Роден
Починал

Образование Юридически факултет на Белградския университет

Лазар Донов Мойсов (на македонска литературна норма: Лазар Донов Мојсов; на сръбски: Лазар Мојсов или Lazar Mojsov), с псевдоним Паниковски, е виден югославски политик, юрист, дипломат, журналист от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Мойсов е роден на 19 декември 1920 г. в Неготино, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци. Завършва Правния факултет на Белградския университет с докторска титла.

По време на Втората световна война е партизанин, политкомисар на 1-ва чета „Добри Даскалов“ в състава на Народоосвободителен батальон „Страшо Пинджур“[3], издига се в редиците на Югославската комунистическа партия. Сътрудничи на партизанския вестник „Народна борба“.

Между 1948 и 1951 година е главен прокурор на Народна република Македония (НРМ). Лазар Мойсов, според Темелко Нешков, участва в политическия терор над изявените българи в този период[4]. Нешков свидетелства, че в 1948 година Мойсов лично е инквизирал в затвора осъдения на смърт борец за Независима Македония Живко Илиев.[5]

От 1951 до 1953 г. е председател на Върховния съд на НРМ. Работи като главен редактор на ежедневника „Нова Македония“ в Скопие (1953-1958).

Започва дипломатическа кариера като посланик на Югославия в Москва (за СССР и Монголия) (1958-1961). След завръщането си е директор и главен редактор на ежедневника „Борба“ в Белград (1962-1964).

Връща се към дипломацията – във Виена като посланик в Австрия и постоянен представител в МАГАТЕ (1967-1969). До 1974 година в Ню Йорк е постоянен представител в Организацията на обединените нации и едновременно посланик в Гаяна и Ямайка.

Между 1974 и 1982 година е заместник-министър на външните работи на Югославия. Л. Мойсов е председател на Общото събрание на ООН през 1977-1978 година.

Ръководи ЮКП (1980-1981) като председател на Президиума на Централния комитет и като такъв по длъжност е член на Председателството на СФРЮ (колективния държавен глава). От 17 май 1982 до 15 май 1984 г. е външен министър на Югославия.

През периода 1984-1989 година отново е член на Председателството на Югославия (като представител на Македония), а от 15 май 1987 до 15 май 1988 година е негов председател и фактически държавен глава на федералната държава.

През периодите 1945-1958 г. и 1964-1967 г. Мойсов е член на съюзната скупщина на Югославия и на републиканското събрание на Македония.

Автор на трудове и лектор по международни отношения и история на дипломацията[6].

Лазар Мойсов умира на 25 август 2011 година в Белград, където е погребан в Алеята на заслужилите граждани на Новите гробища в града[7].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 16 октомври 2015 г., GND идентификатор: 133502562.
  2. www.novosti.rs.
  3. Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 569
  4. Темелко Нешков лежал 12 години в югозандани, защото е българин
  5. Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 80-81.
  6. Биография на сайта на ООН
  7. Лазар Мојсов погребан во Алејата на заслужни граѓани во Белград

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония