Асен Марчинков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Марчинков
български общественик
Роден
Починал

Асен Марчинков е български общественик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Марчинков е роден в малешевската паланка Берово, Османската империя, днес в границите на Република Македония. Завършва строително инженерство. Работи като директор на българските училища в Тулча и Кюстенджа, Северна Добруджа.[1] В 1896 година става директор на българското училище в Кюстенджа и остава на поста до 1912 година. Полага много усилия и проявява голяма тактичност към румънските власти и така успява да запази съществуването на кюстенджанското училище, което след 1902 година остава единственото българско учебно заведение в Северна Добруджа, след като тези в Тулча и Бабадаг са затворени.[2]

Деец е на ВМОРО[1] и на Върховния комитет. След потушаването на Горноджумайското въстание от септември 1902 г. с другите българи от Кюстенджа приютява 12 въстаници, които по-късно участват и в Илинденското въстание[3].

Умира в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Парцел 35. // София помни. Посетен на 23 януари 2016.
  2. Попов, Жеко. Северна Добруджа: пътеписни бележки и спомени за българите. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 443.
  3. Попов, Жеко. Добруджанци и националноосвободителното движение в Македония (1878 — 1903 г.), сп. „Македонски преглед“, г. XXVI, 2003, кн. 3., стр.69-72
     Портал „Македония“         Портал „Македония