Костадин Маджунков
| Костадин Маджунков | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
Костадин (Константин, Коста) Манойлов Маджунков или Маджаров[1] е български просветен деец от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Маджунков е роден в град Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в родния си град при Йосиф Ковачев[2]. През 1872 година е български учител във Воден.[3] Неделя Петкова пише за него:
| „ | А ето що става във Воден с Маджунков. Нещастният учител, след като учителствува година и половина във Воден без пари, а само с голи обещания, взимал на вересия от тук, от там, кога ял, кога гладувал и като не можал повече да търпи, понеже кредиторите станали твърде много, ударил на бягане. Защото освен това, друго спасително средство нямало... И така горкия народен труженик окъсан, опърпан и отчаян бега от човешката злоба. За него бог високо, цар далеко. Измъчен душевно и телесно, той хвърля контракта и хуква да бяга. При пътуването си за Щип обмислял как да се яви пред младата си жена, обременена с малко дете, а досега не ѝ е пращал нито пара. За това се отправя към Сърбия с надежда да сехване на някаква работа, да спечели що-годе и тогава да се върне при семейството си. Как е отишъл до Сърбия, апостолски, той си знае. Тъст му като се известил, че зет му отишъл в Сърбия, помислил, че е забегнал, затова оженва дъщеря си за другиго. Горкият Маджунков, до гдето бе без пари, сега оста[на] и без жена[4]. | “ |
По-късно е учител в Дупница, но е обвинен в убийството на тамошния околийски началник през 1886 година, след което е прогонен в Сърбия[5][6].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 385.
- ↑ Исторически преглед, том 46, бр.1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр.59
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 386.
- ↑ Киряков, Бойко. Неделя Петкова Спомени, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1987, стр. 91-92
- ↑ Колектив, Стефан Стамболов. Личен архив: Писма, телеграми, рапорти, доклади (1891), изд. Отечество, 2003, стр.492
- ↑ Колектив. Външната политика на България, част 1, 1887 - 1890, Наука и изкуство, 1998, стр.479, 542
