Неделя Петкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неделя Петкова
българска просветителка

Родена
Неделя Петкова Караиванова
Починала
1894 (68 г.)
Семейство
Деца Станислава Караиванова
Подпис Signature of Nedelya Petkova.svg
Неделя Петкова в Общомедия

Неделя Петкова Караиванова, известна като Баба Неделя, е българска учителка и революционерка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Неделя Петкова е родена на 13 август през 1826 г. в гр. Сопот. Моминското име е Неделя Делюва Гульова.[1] Получава елементарна грамотност по взаимоучителната метода в Сопотския девически манастир, след което се самообразова. Едва на 19 години е омъжена за най-малкия вуйчо на Васил Левски, търговецът Петко Караиванов, който по-късно умира от холера и оставя Неделя с пет деца, бременна с шесто. По препоръка на Найден Геров става учителка в новооткритото девическо училище в София (1858 – 1861), където работи със Сава Филаретов. Неделя Петкова среща много трудности, но след година вече има 200 ученички. По-късно е учителка в Самоков (1862 – 1864), Кюстендил (1864 – 1865), Прилеп (1865 – 1866), Охрид (1868 – 1869), Велес (1870 – 1871).

Писмо на Неделя Петкова до Битолската българска община, 1 септември 1867 г.

В Прилеп е назначена за учителка на 1 юли 1865 година, като девическото училище се помещава в къщата на Тощовци до черквата.[2] Тя организира за първи път в Прилеп честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. Във Велес се включва в местния революционен комитет. Пратеник на Васил Левски пристига в дома на Неделя и ѝ поставя задачата да изработи знаме, за което ѝ е изпратен модел. За да завършат работата си навреме тя и дъщеря ѝ, Станислава, работят денонощно. Хазяинът им, Георги Колев, ги предупреждава, че са разкрити и те навреме скриват и спасяват знамето, което е използвано по-късно в Разловското въстание. След разкриване на участието ѝ в комитета, тя е изгонена от града и с подкрепата на Зографския манастир основава смесено българско училище във Вардарския квартал на Солун.[3] Участва в борбата на местното население срещу гъркоманите, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в Русия.

След Освобождението живее в Кюстендил (1878), а през 1879 година се заселва в София. През 1883 г. се установява в Ракитово и работи за просветата на чепинските българи. Умира в София на 1 януари 1894 г.

Неделя Петкова е майка на Станислава Караиванова-Балканова. Омъжена е за най-малкия вуйчо на Васил Левски (брат на майка му Гина) – Петко Караиванов.

Морският нос Баба Неделя на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван на Неделя Петкова.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония