Взаимоучителен метод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ланкастърски метод)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Бел-Ланкастърският метод, известен и като взаимоучителен метод, наречен така в чест на британските педагози доктор Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, които го прилагат независимо един от друг, е образователен метод, който придобива световно разпространение в началото на 19 век, включително и в българските земи.

Пътешественикът Пиетро дела Вале го открива в Индия около 1623 г. Самостоятелно до него стигат някои германски училища в средата на 18 век, както и в Болницата на милосърдието в Париж през 1747 г.

Методът е базиран на това по-напредналите и способни ученици, под надзора на учителя, да се използват като негови помощници в предаването на усвоените от тях знания на другите ученици. Методът днес е известен като учене чрез преподаване. Мотото на метода е "Qui docet, discit" - който преподава, научава. Учениците са разпределяни в няколко класа не по възраст, а по ниво на знания. Предимството на метода е, че преподавайки, стимулира по-напредналия ученик да се самоусъвършенства, а недостатъкът - липсата на педагогически опит, което често е било съпровождано и от телесни наказания.

Бел-Ланкастърският метод е използван от преподавателите в Европа през 19 век, тъй като е лесен начин за разширяване на основното образование сред по-широки слоеве на населението там, където няма разгърната мрежа от народни (общински) училища. Методологията е възприета от католическата църква в Англия и Уелс, а по-късно и в британската образователна система. Получава разпространение и в много други страни (Русия, Франция, Италия, САЩ) главно като средство за първоначално ограмотяване. В България първото такова училище е открито през 1835 г. от Неофит Рилски и поради недостига на учители методът става основно средство за преподаване в килийните училища през Българското възраждане.

През 1825 г. взаимните училища са забранени в Швейцария и по-късно почти отпадат като практика в Централна и Западна Европа.

Системата е сходна донякъде с начина, по който работят преподавателите и докторантите в българските университети и на запад.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]