Станислава Караиванова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станислава Караиванова
българска учителка
Stanislava Karaivanova.JPG
Родена
Починала
1926 г. (68 г.)
Семейство
МайкаНеделя Петкова

Станислава Петкова Караиванова-Балканова[1] е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония. Участничка в „Българска зора“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в град Сопот, тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка Неделя Петкова и е братовчедка на Васил Левски по майчина линия. В 1872 година става първата българска учителка в Битоля.[2] Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от арумъните в града да застанат на българска страна в спора с Цариградската патриаршия. Поради интриги на гъркомани в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в Охрид. Учителства също така във Воден (1870 – 1873),[3] след това в Солун и в Крива паланка (1878).[4] Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание. Съчинява и песен за него през 1876 година, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:

Я дойди при мене, българке.

Ела след мен, сестричке.

Облечи бела премена

да идем в гора зелена.[5]

След Освобождението работи като учителка в Девическото класно училище в Кюстендил. Развива дейност за набиране на средства и подпомагане бежанците от Македония, преселили се след 1878 година в Кюстендил и околията. След Освобождението работи като телеграфистка в Цариброд.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, 1985, стр. 351.
  2. Петкова, Неделя. „Спомени“. София, 1987. стр. 24.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 35.
  4. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  5. Пѣсень за Димитра войвода. // Илюстрация Илиндень XIV (2 (132). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1942. с. 9.
  6. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.