Станислава Караиванова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станислава Караиванова
българска просветна деятелка

Родена
Починала
1926 г. (68 г.)
Етнос българи
Семейство
Майка Неделя Петкова

Станислава Петкова Караиванова-Балканова[1] е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония. Участничка в „Българска зора“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в град Сопот, тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка Неделя Петкова и е братовчедка на Васил Левски по майчина линия. В 1872 година става първата българска учителка в Битоля.[2] Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от арумъните в града да застанат на българска страна в спора с Цариградската патриаршия. Поради интриги на гъркомани в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в Охрид. Учителства също така във Воден (1870 – 1873),[3] след това в Солун и в Крива паланка (1878).[4] Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание. Съчинява и песен за него през 1876 година, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:

Я дойди при мене, българке.

Ела след мен, сестричке.

Облечи бела премена

да идем в гора зелена.[5]

След Освобождението работи като учителка в Девическото класно училище в Кюстендил. Развива дейност за набиране на средства и подпомагане бежанците от Македония, преселили се след 1878 година в Кюстендил и околията. След Освобождението работи като телеграфистка в Цариброд.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, 1985, стр. 351.
  2. Петкова, Неделя. „Спомени“. София, 1987. стр. 24.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 35.
  4. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  5. Илюстрация Илинден, бр.132, стр.9
  6. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
     Портал „Македония“         Портал „Македония