Панчо Тодоров

Панчо Тодоров
	Панчо Тодоров
български революционер
Роден	1889 г. Щип, Османска империя
Починал	26 март 1933 г. (44 г.) Хасково, Царство България
Семейство
Братя/сестри	Лазар Тодоров
	Панчо Тодоров в Общомедия

Панчо Тодоров Йосифов е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.^[1]

Биография

Панчо Йосифов Тодоров е роден в 1889 година в град Щип, тогава в Османската империя. Израства в бедно семейство с 6 братя, които се включват в революционната дейност на ВМОРО.^[2] Работи като казанджия.^[3] Панчо Тодоров също влиза във ВМОРО и действа като легален деец в Щип.^[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи във 2-ра рота на 7-а кумановска дружина.^[3]^[1] Сражава се при Шаркьой, при Султан тепе и прочие.^[1]

След установяването на сръбския режим е мобилизиран в Сръбската армия, но е сред организаторите на инцидента в Крагуевац през 1914 година, при който мобилизираните българи отказват да дадат клетва за вярност на сръбския крал. Успява да избяга от Крагуевац и през Щип се прехвърля нелегално в Царство България. В същата 1914 година влиза в четата на брат си Лазар Тодоров – Фертико и с нея действа шест месеца в Кратовска околия. Участва в сражението със сръбски потери при Радкова скала. През април 1915 година тръгва с четата на Симеон Кочански, а след това минава в четата на Дончо Ангелов, с която се движи до есента. В навечерието на намесата на България в Първата световна война влиза отново в четата на брат си Лазар, който е войвода в Светиниколската околия. С нея участва в изсичането на телеграфните стълбове и в серия престрелки със сръбски части. Заедно с българските части влиза в Скопие. По нареждане на Тодор Александров Панчо Тодоров заедно с други четници заминава за Криволак в помощ на сражаващите се там български части. Участва в сраженията до края на войната.^[1]

След войната в 1918 година участва във възстановяването на ВМРО, като помощник на Тодор Александров.^[1]

След това се установява в Хасково, където председателства местното дружество на Съюза на македонските емигрантски организации.^[1] ^[2] Още преди убийството на Александър Протогеров през 1928 година застава на страната на Иван Михайлов, заради което по-късно е убит от дейци на крилото на протогеровистите.^[4]^[5]^[6]

На 15 април 1943 година, вдовицата му Иванка, на 36 години, родена в Щип и жителка на Хасково, подава молба за българска народна пенсия,^[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[7]

Панчо през 1921 година
Семейството
Панчо със съпругата си Иванка
Статия за погребението на Тодоров в „Утринна поща“

Външни препратки

Топуковъ, Стр. Бунтътъ въ Крагуевацъ на младитѣ българи отъ Македония взети да служатъ въ сръбската армия. Връзката съ Тодоръ Александровъ (По разказа на Панчо Тодоровъ, родомъ отъ Щипъ // Вестникъ на вестницитѣ (145). 4 октомврий 1942.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 378.
↑ ^а ^б „Свобода или смърт“, бр. 141, стр. 12
↑ ^а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.
↑ Македония - история и политическа съдба, том II, ИК „Знание“, 1998, стр.194
↑ Билярски, Цочо. Един автентичен разказ за българската съпротива срещу сръбските злодеи, www.sitebulgarizaedno.com, посетен на 24.05.2013 г.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 468.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 379.

[Свидетелства_378-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 378.

[Свобода_или_смърт-2] а ^б „Свобода или смърт“, бр. 141, стр. 12

[МОО-3] а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.

[Македония-4] Македония - история и политическа съдба, том II, ИК „Знание“, 1998, стр.194

[5] Билярски, Цочо. Един автентичен разказ за българската съпротива срещу сръбските злодеи, www.sitebulgarizaedno.com, посетен на 24.05.2013 г.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 468.

[Свидетелства_379-7] Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 379.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]