Мане Накашев
| Мане Накашев | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Братя/сестри | Панчо Накашев |
Емануил (Мане) Константинов (Коцев) Накашев е български магистър-фармацевт, общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мане Накашев е роден в 1888 година в Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му – Константин (Коце) Накашев е търговец, от търговско, свещеническо и иконописно семейство. Майка му – Елисавета Щерева е от свещеническо семейство. Негов по-голям брат е фармацевтът и революционер Панчо Накашев.
По професия Мане Накашев е фармацевт и започва работа в Кочани. Там става свидетел през лятото на 1912 година на извършеното от турските власти кърваво клане над българите в града. След това дава подробни сведения за извършеното злодеяние на европейската анкетна комисия, която идва в града. Заради тази си постъпка Мане Накашев е принуден да се премести във Велес. Там той започва да работи като магистър-фармацевт и застава начело на местната българска община. Преселва се в България и се установява да живее в Ловеч, след идването на сръбската власт във Вардарска Македония. Преместен е в Ксанти по време на Първата световна война.
След намесата на България в Първата световна война и освобождението на Велес в 1915 година, Мане Накашев става кмет на града.[1]
Завръща се в България след края на войната и започва работа във Варна, Шумен, Свищов и накрая пак във Варна. Взема дейно участие в живота на ВМРО. Застава на страната на крилото, оглавено от Иван Михайлов след разцеплението на организацията в 1928 година[2]. Мане Накашев е убит на 21 февруари 1933 година от Герман Петров и съучастниците му Коста Бичинов, Харалампи Каракашев, Наум Журков и Сребро Дилев. На погребението на Мане Накашев речи произнасят секретарят на Националния комитет на македонските братства Козма Георгиев, депутатът Васил Василев, деятелят на младежката македонска организация Миле Стоянов, както и Кръстьо Пинзов и Никола Ников.[3]
През януари 1934 година младежката секция „Мане Накашев“ от Сес Севмес на Македонската младежка организация „Братя Миладинови“ във Варна издава списанието „Воден“ с материали в памет на Мане Накашев под редакцията на Калин Костадинов и Калин Д. Калинов.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Карајанов, Петар, Христо Андоновски, Јован Павловски. Личности од Македонија. МИ-АН, 2002. с. 221.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 182.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
- ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 3. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 192.
Портал „- Български просветни дейци от Македония
- Български учени от Македония
- Български фармацевти от Македония
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМРО
- Михайловисти
- Жертви на политически убийства в България
- Кметове на Велес
- Български кметове на селища, били под българска власт
- Български общественици от Македония
- Родени в Щип
- Починали във Варна
- Членове на Велешката българска община
- Български имигранти от Македония във Варна
- Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение