Мане Накашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мане Накашев
български революционер
Роден
Починал

Емануил (Мане) Накашев, е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мане Накашев е роден в 1888 година в Щип, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. По професия Мане Накашев е магистър-фармацевт и започва работа в Кочани. Там става свидетел през лятото на 1912 година на извършеното от турските власти кърваво клане над българите в града. След това дава подробни сведения за извършеното злодеяние на европейската анкетна комисия, която идва в града. Заради тази си постъпка Мане Накашев е принуден да се премести във Велес. Там той започва да работи като магистър-фармацевт и застава начело на местната българска община. Преселва се в България и се установява да живее в Ловеч, след идването на сръбската власт във Вардарска Македония. Преместен е в Ксанти по време на Първата световна война.

След намесата на България в Първата световна война и освобождението на Велес в 1915 година, Мане Накашев става кмет на града.[1]

Завръща се в България след края на войната и започва работа във Варна, Шумен, Свищов и накрая пак във Варна. Взема дейно участие в живота на ВМРО. Застава на страната на крилото, оглавено от Иван Михайлов след разцеплението на организацията в 1928 година[2]. Мане Накашев е убит на 21 февруари 1933 година от Герман Петров и съучастниците му Коста Бичинов, Харалампи Каракашев, Наум Журков и Сребро Дилев. На погребението на Мане Накашев речи произнасят секретарят на Националния комитет на македонските братства Козма Георгиев, депутатът Васил Василев, деятелят на младежката македонска организация Миле Стоянов, както и Кръстьо Пинзов и Никола Ников[3].

През януари 1934 година младежката секция „Мане Накашев“ от Сес Севмес на Македонската младежка организация „Братя Миладинови“ във Варна издава списанието „Воден“ с материали в памет на Мане Накашев под редакцията на Калин Костадинов и Калин Д. Калинов.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Карајанов, Петар, Христо Андоновски, Јован Павловски. Личности од Македонија. МИ-АН, 2002. с. 221.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 182.
  3. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.811
  4. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 3. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 192.
     Портал „Македония“         Портал „Македония