Йордан Цицонков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Цицонков
български революционер

Роден
Починал
23 януари 1926 г. (24 г.)
Йордан Цицонков в Общомедия

Йордан Цицонков е български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Използва псевдоними като Йорданка и Невенка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Цицонков е роден на 9 септември 1901 година в щипското Ново село, тогава в Османската империя.[2] Присъединява се към ВМРО и след март 1922 година е избран да изпълни смъртната присъда на организацията срещу Райко Даскалов. През май 1923 година войводата Панчо Михайлов предава на Йордан Цицонков нов паспорт с името на Атанас Николов,[3] револвер и голяма сума пари, след което Цицонков заминава за Чехословакия. На 26 август 1923 година Йордан Цицонков убива с три изстрела Райко Даскалов в центъра на Прага, след което е арестуван. ВМРО подсигурява защитата му и наема известния чешки адвокат Ян Ренер, а професор Иван Мърквичка се изказва в негова защита. На делото, гледано на 13-14 ноември 1923 година в Прага, Йордан Цицонков е осъден на 48 часа затвор с 8 срещу 4 гласа на съдебните заседатели, поради доказаната от защитата теза, че Цицонков изпълнява смъртната присъда на ВМРО, а не действа от името на правителството на Александър Цанков, взело властта след Деветоюнския преврат. Югославия упражнява силен дипломатически натиск върху Чехословакия, след което е насрочено ново дело срещу Йордан Цицонков, гледано между 22 и 27 октомври 1924 година в Табор. Този път Цицонков е осъден на 20 години затвор, въпреки че обвинението не успява да докаже връзката му с Демократическия сговор.

Йордан Цицонков първоначално лежи в градския затвор в Табор, но след като се разпространява информация за готвеното му бягство от ВМРО, той е преместен в строго охранявания затвор Картоузи в Ичин. Там той се обесва на 23 януари 1926 година.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 636.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12.
  4. Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, (19. Убийството на Райко Даскалов), архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150237/http://www.krumblagov.com/fifty/19.php, посетен на 2011-02-04 
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 510-511.