Направо към съдържанието

Панчо Тошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панчо Тошев
български революционер

Роден
Починал
22 август 1942 г. (48 г.)

Учил вСофийски университет
Политика
Депутат
XXIII ОНС   
Семейство
БащаДончо Щипянчето
Други родниниДиляна Грозданова (внучка)
Панчо Тошев в Общомедия

Панчо Андонов Тошев, наричан Донев[1] и Камен,[2] е български юрист, офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[3]

Панчо Тошев в средата на първия ред

Панчо Тошев е роден на 12 юли 1894 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера от ВМОРО Дончо Щипянчето. Учи основно и гимназиално образование в Кюстендил, като взема матура след участието си в Балканските войни 1912 – 13 г. Завършва право в Софийския университет след Първата световна война и работи като адвокат. Много добър оратор. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война като достига до чин капитан от Българската армия. Неколкократно е раняван и награждаван с кръст за храброст.

Близък с Тодор Александров, присъединява се към ВМРО. Участник в така наречената Кюстендилска акция на ВМРО 1922 година. Председател е на Кюстендилската организация на Македонския младежки съюз. Между 1925 – 1926 година е началник на пограничния пункт в Кюстендил. От 1929 до 1932 г. неизменно е в ръководството на Съюза на македонските братства като секретар, подпредседател и председател. Като отговарящ за стопанската дейност към ЦК на ВМРО има лична заслуга за издигането на паметниците на Пейо Яворов в градовете на Югозападна България, паметника на Тодор Александров в Кюстендил и др. На състоялия се през 1932 година Седми конгрес на ВМРО е избран за запасен член на ЦК на ВМРО. Депутат от Македонската парламентарната група в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония от 6 февруари 1932.[4]

Панчо Тошев – в центъра на първи ред, сниман на връх Елтепе (Вихрен) 1932.

След преврата от 19 май 1934 година е въдворен в Карлово. Независимо от това, регионалният модел и благороден замисъл на незаконния културно-стопански институт на ВМРО, ръководен от Панчо Тошев, е направен опит да бъде приложен в национален мащаб от превратаджиите.[5] През 1938 г. е председател на Македонското дружество „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил.

Панчо Тошев, сниман в Скопие малко преди неговата смърт.

След установяването на българска власт във Вардарска Македония от април 1941 живее със семейството си в Скопие. Съдейства в установяването и функционирането на българската военна и гражданска администрация. Умира в Александровската болница в София на 22 август 1942 година.[6] Погребан е в Кюстендил. След смъртта му семейството му се прибира в България.[7].

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
  2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
  3. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 360 – 361.
  4. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 – Димитър Тюлеков
  5. 19 МАЙ 1934 г. – ДНЕШНИ КАЛЕНДАРНИ РАЗМИСЛИ ЗА ВОЕННИЯ ПРЕВРАТ – доц. Димитър Тюлеков // Архивиран от оригинала на 2014-05-21. Посетен на 2014-05-20.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 472.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 169.