Панчо Тошев

Панчо Тошев
	Панчо Тошев
български революционер
Роден	12 юли 1894 г. Щип, Османска империя
Починал	22 август 1942 г. (48 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Политика
	Депутат
	XXIII ОНС
	Панчо Тошев в Общомедия

Панчо Андонов Тошев, наричан Донев^[1] е български юрист, офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.^[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панчо Тошев е роден на 12 юли 1894 година в Щип, тогава в Османската империя. Син е на революционера от ВМОРО Дончо Щипянчето. Учи основно и гимназиално образование в Кюстендил, като взема матура след участието си в Балканските войни 1912 – 13 г. Завършва право в Софийския университет след Първата световна война и работи като адвокат. Много добър оратор. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война като достига до чин капитан от Българската армия. Неколкократно е раняван и награждаван с кръст за храброст.

Близък с Тодор Александров, присъединява се към ВМРО. Участник в така наречената Кюстендилска акция на ВМРО 1922 година. Председател е на Кюстендилската организация на Македонския младежки съюз. Между 1925 – 1926 година е началник на пограничния пункт в Кюстендил. От 1929 до 1932 г. неизменно е в ръководството на Съюза на македонските братства като секретар, подпредседател и председател. Като отговарящ за стопанската дейност към ЦК на ВМРО има лична заслуга за издигането на паметниците на Пейо Яворов в градовете на Югозападна България, паметника на Тодор Александров в Кюстендил и др. На състоялия се през 1932 година Седми конгрес на ВМРО е избран за запасен член на ЦК на ВМРО. Депутат от Македонската парламентарната група в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония от 6 февруари 1932.^[3]

След преврата от 19 май 1934 година е въдворен в Карлово. Независимо от това, регионалният модел и благороден замисъл на незаконния културно-стопански институт на ВМРО, ръководен от Панчо Тошев, е направен опит да бъде приложен в национален мащаб от превратаджиите.^[4] През 1938 г. е председател на Македонското дружество „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил.

След установяването на българска власт във Вардарска Македония от април 1941 живее със семейството си в Скопие. Съдейства в установяването и функционирането на българската военна и гражданска администрация. Умира в Александровската болница в София на 22 август 1942 година.^[5] Погребан е в Кюстендил. След смъртта му семейството му се прибира в България.^[6].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

„Траурния Тодор Александров ден в София“, статия от Панчо Тошев публикувана във в-к „Куриер“, год. III, Кюстендил, 21 септември 1924 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 360 – 361.
↑ Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 – Димитър Тюлеков
↑ 19 МАЙ 1934 г. – ДНЕШНИ КАЛЕНДАРНИ РАЗМИСЛИ ЗА ВОЕННИЯ ПРЕВРАТ – доц. Димитър Тюлеков // Архивиран от оригинала на 2014-05-21. Посетен на 2014-05-20.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 472.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 169.

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.

[2] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 360 – 361.

[3] Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 – Димитър Тюлеков

[4] 19 МАЙ 1934 г. – ДНЕШНИ КАЛЕНДАРНИ РАЗМИСЛИ ЗА ВОЕННИЯ ПРЕВРАТ – доц. Димитър Тюлеков // Архивиран от оригинала на 2014-05-21. Посетен на 2014-05-20.

[5] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 472.

[6] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 169.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]