Стойче Кокалев
| Стойче Кокалев | |
| български революционер | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Стойче Христов Кокалев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и кмет на Смилево.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1865 година[2] в битолското село Смилево, тогава в Османската империя. Включва се дейно в националноосвободителни борби на българите в Македония и в 1900 година влиза във ВМОРО, заклет от Даме Груев. Включва се активно в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание като кмет на родното си село. По време на самото въстание взима дейно участие в бойните действия и е старши четник в четата на Дамян Касапов. С четата участва в сражения с османската войска, сред които на връх Илинден, при опожаряването на Смилево на 14 август 1903 година, в село Боища и други. Жена му, заедно с други цивилни, е убита по време на въстанието от османски сили.[1]
На 30 април 1943 година, като жител на Сърбци, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 224.
- ↑ Към 30 април 1943 година е на 78 години.
