Свети Георги (Смилево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
 | |
 Местоположение в Демир Хисар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Смилево |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Крушевско-Демирхисарска |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | 1911 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“, „Свети Георгиј“) е възрожденска православна църква в демирхисарското село Смилево, Северна Македония. Църквата е под управлението на Крушевско-Демирхисарската епархия на Македонската православна църква.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е обновен след заповед на румелийския валия от януари 1831 година.[3] Църквата е изгорена в Илинденско-Преображенското въстание. Църквата е обновена след въстанието[4] и е завършена в 1911 година.[2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение църквата е сравнително голяма трикорабна базилика с женска църква и петостранна апсида със слепи арки на изток. Централният кораб е с полукръгъл свод, а страничните са архитравно покрити. Входовете са три. Прозорците са големи, разположени в два реда на северната и южната стена. Зидарията е от ломен камък, като отворите, венецът и апсидата са от дялан. Фасадите са фугирани. Покривът е на две води като първоначалните каменни плочи са заменени с керемиди.[2]
В храма работят резбарите Гино Чуранов и Павел Танасков – Танасков изработка големия кръст и основната част от иконостаса, а Чуранов владишкия трон и останалата част от иконостаса.[4] В църквата работи и резбарят Дуко Дельов, който украсява владишкия трон на обновената църква с растителни и зооморфни мотиви, както и с човешки фигури. Негово дело е и амвонът, изобразяващ ръка с гълъб.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Смилево // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ а б в Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 80. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски документи за македонската историја, том 5. Скопје, Научен Институт за национална историја на македонскиот народ, 1958. с. 50.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 298.
- ↑ Семејства и лози на градители од Смилево // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-30. Посетен на 30 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
