Свети Георги (Смилево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Ѓорѓи“
Викиекспедиција Железник 258.jpg
Местоположение в Демир Хисар
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Смилево
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Крушевско-Демирхисарско
Тип на сградата базилика
Изграждане 1911 г.
Статут действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“, „Свети Георгиј“) е възрожденска православна църква в демирхисарското село Смилево, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е обновен след заповед на румелийския валия от януари 1831 година.[3] Църквата е изгорена в Илинденско-Преображенското въстание. Църквата е обновена след въстанието[4] и е завършена в 1911 година.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение църквата е сравнително голяма трикорабна базилика с женска църква и петостранна апсида със слепи арки на изток. Централният кораб е с полукръгъл свод, а страничните са архитравно покрити. Входовете са три. Прозорците са големи, разположени в два реда на северната и южната стена. Зидарията е от ломен камък, като отворите, венецът и апсидата са от дялан. Фасадите са фугирани. Покривът е на две води като първоначалните каменни плочи са заменени с керемиди.[2]

В храма работят резбарите Гино Чуранов и Павел Танасков – Танасков изработка големия кръст и основната част от иконостаса, а Чуранов владшкия трон и останалата част от иконостаса.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Смилево. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. а б в Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 80. (на македонска литературна норма)
  3. Турски документи за македонската историја, том 5. Скопје, Научен Институт за национална историја на македонскиот народ, 1958. с. 50.
  4. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 298.
     Портал „Македония“         Портал „Македония