Райца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Албания вижте Райца (община Преняс).

Райца
Рајца
— село —
Викиекспедиција Преспа 90.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.0021° с. ш. 21.061° и. д.
Райца
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 1017 m
Население 66 души (2002)
Пощенски код 7310, 7316
МПС код ВТ
Райца в Общомедия

Райца (на македонска литературна норма: Рајца) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Преспа в подножието на планината Баба.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Раица са отбелязани поименно 24 глави на домакинства.[1] В XIX век Райца е българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Росица (Rossitza) е посочено като село с 16 домакинства и 44 българи, а Райчино (Raïtchino) е посочено като село с 34 домакинства и 92 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Райца има 84 жители българи християни.[3]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Райца има 112 българи екзархисти.[4] Старата българска църква „Свети Никола“ се намира северозападно от селото.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 66 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 66
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 - 87, 88 - 89. Данните може да се отнасят и за Брайчино.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  5. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 44.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония