Вълкодери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вълкодери
Волкодери
— село —
Викиекспедиција Преспа 59.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.0206° с. ш. 20.9442° и. д.
Вълкодери
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 835 m
Население (2002) 114 души
Пощенски код 7310
МПС код ВТ
Вълкодери в Общомедия

Вълкодери (на македонска литературна норма: Волкодери) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Намира се на 2 километра северно от Преспанското езеро в западното подножие на Галичица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век Вълкодери е село в Ресенска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вълкодере (Vlkodéré) е е посочено като село в каза Ресен с 11 домакинства и 32 жители българи.[1]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Вълкодери има 90 жители българи християни.[2]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер, изгорени са 10 къщи, отвлечен е целият добитък и е убит 100 годишният Тома Карамфилов. От селото като четник във въстанието загива Трайчо Георгиев[3].

Всички християнски жители на Вълкодери в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Вълкодери се състои от 80 българи екзархисти. В селото има българско училище.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 144
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.241.
  3. Илюстрация Илинден, бр.145-146, стр.32
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония