Вълкодери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълкодери
Волкодери
— село —
Викиекспедиција Преспа 59.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.0206° с. ш. 20.9442° и. д.
Вълкодери
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 835 m
Население 114 души (2002)
Пощенски код 7310, 7315
МПС код ВТ
Вълкодери в Общомедия

Вълкодери или Вълкодере (на македонска литературна норма: Волкодери) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 2 километра северно от Преспанското езеро в западното подножие на Галичица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Вълкодери е село в Ресенска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вълкодере (Vlkodéré) е посочено като село в каза Ресен с 11 домакинства и 32 жители българи.[1]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Вълкодери има 90 жители българи християни.[2]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер, изгорени са и десетте къщи на село, отвлечен е целият добитък и е убит 100-годишният Тома Карамфилов. От селото като четник във въстанието загива Трайчо Георгиев.[3] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[4]

Разказ на дядо Търпо от Покървеник за разорението на Вълкодере, Покървеник и Перово в 1903 г.

Само мене откараха жива стока за 180 лири... Селото ни изгориха на 18. авг. войски, които бѣха дошли отъ къмъ Охридъ й Рѣсенъ на 17. Тѣ се придружаваха и оть много башибозукъ. Ние, цѣлото население, забѣгнахме заедно съ живата стока къмъ с. Отешово. На другия день войскитѣ изгориха Покървеникъ, опѫтиха се къмъ Вълкодере и го изгориха, а живата стока откараха въ града. А голѣма частъ отъ тая пъстра сбирщина нападна селото Перово и го подпали. Тоя день въ Покървеникъ и Вълкодере[4] бидоха убити по единъ старецъ, Войскитѣ стигнаха и въ Отешево, а ние оставихме цѣлата си жива стока и се спуснахме да се спасяваме къмъ с. Дупени и планината Туминецъ. Ограбенитѣ вещи отъ войскитѣ се продавали въ града.[5]

Всички християнски жители на Вълкодери в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Вълкодери се състои от 80 българи екзархисти. В селото има българско училище.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 144
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
  4. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 107.
  5. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 108.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-14 
     Портал „Македония“         Портал „Македония