Дърмени
Дърмени Дрмени |
|
---|---|
— село — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Горна Преспа |
Надм. височина | 842 m |
Население | 416 души (2002) |
Пощенски код | 7315 |
МПС код | ВТ |
Дърмени в Общомедия |
Дърмени (на македонска литературна норма: Дрмени) е село в Община Ресен, Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Дърмани са отбелязани поименно 7 глави на домакинства.[1] В XIX век Дърмени е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Селската църква „Свети Георги“ е от 1811 година.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дърмени (Drméni) е посочено като село със 100 домакинства и 190 жители мюсюлмани и 85 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Дърмени има 415 жители българи християни и 225 българи мохамедани.[5]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и са убити Тасе Шутафев, Тасе Вельов и Васил Гьорев[6].
В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дърмени има 664 българи екзархисти и функционира българско училище.[7] Българската църква „Св. Георги“ е построена през 1871 година[8].
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 416 жители.[10]
Националност | Всичко |
македонци | 404 |
албанци | 0 |
турци | 12 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дърмени
Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздател, син на Калчо Стоянов и брат на Нанчо Калчев
Нанчо Калчев (1867 – 1910), български книгоиздател, син на Калчо Стоянов и брат на Кръсте Стоянов
Спиро Олчев (1870 – 1954), български революционер войвода на ВМОРО
Христо Олчев (1867 – 1926), български книгоиздател
Георги Ставрев, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота – МОО[11]
Георги Темелков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[12]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Во потрага по легендите- Свети Георгиј, во Дрмени – 12 браќа загинале градејќи ја црквата. // MkNews, 13 август 2012 г. Посетен на 13 март 2014 г.
- ↑ Павловска, Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.88 – 89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.145 – 146, стр.32
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр.42.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-12-15
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 632.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 699.
|