Дърмени
| Дърмени Дрмени | |
| — село — | |
 | |
  Дърмени | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 842 m |
| Население | 416 души (2002) |
| Пощенски код | 7315 |
| МПС код | ВТ |
| Дърмени в Общомедия | |
Дърмени (на македонска литературна норма: Дрмени) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено южно от Ресен и северно от Преспанското езеро.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XV век в Дърмани са отбелязани поименно 7 глави на домакинства.[2] В XIX век Дърмени е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Селската църква „Свети Георги“ е от 1811 година.[3][4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дърмени (Drméni) е посочено като село със 100 домакинства и 190 жители мюсюлмани и 85 българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дърмени има 415 жители българи християни и 225 българи мохамедани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дърмени е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 126 къщи.[7]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и са убити Тасе Шутафев, Тасе Вельов и Васил Гьорев.[8]
В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дърмени има 664 българи екзархисти и функционира българско училище.[9] Българската църква „Св. Георги“ е построена през 1871 година.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 416 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 404 |
| албанци | 0 |
| турци | 12 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дърмени
Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздател, син на Калчо Стоянов и брат на Нанчо Калчев- Нанчо Калчев (1867 – 1910), български книгоиздател, син на Калчо Стоянов и брат на Кръсте Стоянов
- Спиро Олчев (1870 – 1954), български революционер войвода на ВМОРО
- Христо Олчев (1867 – 1926), български книгоиздател
- Георги Ставрев, български революционер, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота – МОО[13]
- Георги Темелков, български революционер, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[14]
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Стоян Олчев (1895 – 1934), български писател, по произход от Дърмени
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Во потрага по легендите- Свети Георгиј, во Дрмени – 12 браќа загинале градејќи ја црквата // MkNews, 13 август 2012 г. Посетен на 13 март 2014 г.
- ↑ Павловска, Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 декември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 632.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 699.
| ||||||||
