Направо към съдържанието

Евла (община Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Евла.
Евла
Евла
— село —
Стара къща в Евла
Стара къща в Евла
41.075° с. ш. 20.9561° и. д.
Евла
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина894 m
Население106 души (2002)
Пощенски код7310

Евла или понякога книжовно Ехла[1] (на македонска литературна норма: Евла) е село в община Ресен, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източното подножие на Галичица, 5 км западно от град Ресен, като на изток остава Ресенското поле.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към селото в началото на XX век

На 2,5 km западно от Евла е разположена крепостта Кале, идентифицирана със средновековния град Василида.[2][3]

В Евла е разположена пещерната манастирска църква „Свето Възнесение Господне“.[4]

В XIX век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Ехла (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ехла има 380 жители, всички българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ехла е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 86 къщи.[7]

Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[8] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[9]

Разказ на отец Кръсте за разорението на Евла в 1903 г.

Азъ съмъ отъ Дупени, нъ свещенодѣйствувамъ въ Ехла... Не се минаха 5 дни oтъ изгарянето на Дупени, сѫщата участь сполети и селото Ехла. Хюсейнъ Челйо, начело на многоброенъ башибозукъ и Зихманъ Сали съ[10] много йлявета на 5. авг. се приближаваха къмъ Ехла. Населението се отегли, башпбозукътъ влѣзе, го подпали, като го ограби прѣдварителио. Изгориха 53 кѫщи и училището, а черквата само оскверниха. Тоя день бѣха убити 4 души, между които една жена съ тригодишното й момченце. Подиръ тия подвизи башибозукътъ заедно съ пристигналата войска се спусна да гони населението. Нъ селската чета отвори огънь и завърза се сражение, което трая цѣли 4 часа. Въ това сражение, между другитѣ, раненъ бѣ и Хюсейнъ Челйо, който заедно съ всичкия си башибозукъ се отегли къмъ града. Нъ не е само това... Ехла биде нападнато отъ многобройна войска и на 20. авг. Тогава изгориха сѣното и сламата, а башибозукъ задигна житото и снопето, волове и крави, които бѣха останали. Тия войски изпоганиха и мното жени. Цѣлото сѣмейство на Шевки бей, което живѣеше въ Ехла, откараха въ Рѣсенъ, като му изгориха къщата, а имотътъ му разграбиха... Шевки бей, арнаутинъ... бѣше единъ отъ добритѣ работници въ освободителното дѣло и въ деньтъ на възстанието той съ пушка въ рѫцѣ се присъедини къмъ войводата Арсовъ и го придружава прѣзъ цѣлото врѣме, до като трая възстанието. Когато се помилваха и завърнаха всички четници, върна сей Шевкибей, нъ той, вмѣсто да баде помилванъ, биде заловенъ и хвърленъ въ затвора въ Битоля, дѣто и до день днешенъ лежи.[9]

Сватбари в Евла в 1918 година

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ехла има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[11] Българската църква „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е построена през 1848 година.[12]

При избухването на Балканската война 3 души от Ехла са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

Гробищната църква „Свети Никола“ в североизточния край на селото е изградена между двете световни войни.[14]

В края на 20-те години на ХХ век в селото работи като учител Спас Цветков, който в началото на учебната 1930-1931 година е преместен от сръбските просветни власти като неблагонадежден.[15]

Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители.[16]

Националност Всичко
северномакедонци 106
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Евла
  • Андрея Георгиев Марковски (1881 - след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Ефтим Темелков Атанасов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Мице Трайчев Марков, български революционер от ВМОРО[18]
  • Нанчо Гаджов, български лекар[19]
  • Нанчо Наумов Лозев, български революционер от ВМОРО[20]
  • Нанчо Тасев Николов, български революционер от ВМОРО[18]
  • Ноне Димиджиов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Пере Наумов Лозев, български революционер от ВМОРО[20]
  • Спас Цветков (1876 – ?), български революционер
  • Христо Димиджиев, български революционер от ВМОРО[21]
  • Христо Лозев, български революционер, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[22]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 61.
  2. ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 273.
  3. ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 28 февруари 2014 г.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 3 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 14.
  9. ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 104.
  10. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 103.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  12. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  14. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 113. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград) е отбелязан като Спасойе Цветкович. Добавена е резолюция, че е преместен.
  16. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 декември 2007 
  17. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  18. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2017.
  19. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  20. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  21. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел ΙI. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 94.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евла_(община_Ресен)&oldid=12401340“.