Евла (община Ресен)
Вижте пояснителната страница за други значения на Евла.
|
Евла Евла |
|
|---|---|
| — село — | |
  Евла |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 894 m |
| Население | 106 души (2002) |
| Пощенски код | 7310 |
Евла или понякога книжовно Ехла[1] (на македонска литературна норма: Евла) е село в община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източното подножие на Галичица, 5 км западно от град Ресен, като на изток остава Ресенското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Евла е разположена пещерната манастирска църква „Свето Възнесение Господне“.[2]
В XIX век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ехла (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ехла има 380 жители, всички българи християни.[4] Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[5] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[6]
Азъ съмъ отъ Дупени, нъ свещенодѣйствувамъ въ Ехла... Не се минаха 5 дни oтъ изгарянето на Дупени, сѫщата участь сполети и селото Ехла. Хюсейнъ Челйо, начело на многоброенъ башибозукъ и Зихманъ Сали съ[7] много йлявета на 5. авг. се приближаваха къмъ Ехла. Населението се отегли, башпбозукътъ влѣзе, го подпали, като го ограби прѣдварителио. Изгориха 53 кѫщи и училището, а черквата само оскверниха. Тоя день бѣха убити 4 души, между които една жена съ тригодишното й момченце. Подиръ тия подвизи башибозукътъ заедно съ пристигналата войска се спусна да гони населението. Нъ селската чета отвори огънь и завърза се сражение, което трая цѣли 4 часа. Въ това сражение, между другитѣ, раненъ бѣ и Хюсейнъ Челйо, който заедно съ всичкия си башибозукъ се отегли къмъ града. Нъ не е само това... Ехла биде нападнато отъ многобройна войска и на 20. авг. Тогава изгориха сѣното и сламата, а башибозукъ задигна житото и снопето, волове и крави, които бѣха останали. Тия войски изпоганиха и мното жени. Цѣлото сѣмейство на Шевки бей, което живѣеше въ Ехла, откараха въ Рѣсенъ, като му изгориха къщата, а имотътъ му разграбиха... Шевки бей, арнаутинъ... бѣше единъ отъ добритѣ работници въ освободителното дѣло и въ деньтъ на възстанието той съ пушка въ рѫцѣ се присъедини къмъ войводата Арсовъ и го придружава прѣзъ цѣлото врѣме, до като трая възстанието. Когато се помилваха и завърнаха всички четници, върна сей Шевкибей, нъ той, вмѣсто да баде помилванъ, биде заловенъ и хвърленъ въ затвора въ Битоля, дѣто и до день днешенъ лежи.[6]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ехла има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[8] Българската църква „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е построена през 1848 година.[9]
В края на 20-те години на ХХ век в селото работи като учител Спас Цветков, който в началото на учебната 1930-1931 година е преместен от сръбските просветни власти като неблагонадежден.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 106 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Евла
Ефтим Темелков Атанасов, български революционер от ВМОРО[12]- Мице Трайчев Марков, български революционер от ВМОРО[13]
- Нанчо Гаджов, български лекар[14]
- Нанчо Наумов Лозев, български революционер от ВМОРО[15]
- Нанчо Тасев Николов, български революционер от ВМОРО[13]
- Ноне Димиджиов, български революционер от ВМОРО[16]
- Пере Наумов Лозев, български революционер от ВМОРО[15]
- Спас Цветков (1876 – ?), български революционер
- Христо Димиджиев, български революционер от ВМОРО[16]
- Христо Лозев, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[17]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 61.
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 14.
- ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 104.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 103.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
- ↑ ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград) е отбелязан като Спасойе Цветкович. Добавена е резолюция, че е преместен.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-03
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2017.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел ΙI. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 94.
| ||||||||
Портал „