Евла (община Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Евла.

Евла
Евла
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.075° с. ш. 20.9561° и. д.
Евла
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 894 m
Население 106 души (2002)
Пощенски код 7310

Евла или понякога книжовно Ехла[1] (на македонска литературна норма: Евла) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източното подножие на Галичица, 5 км западно от град Ресен, като на изток остава Ресенското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към селото в началото на XX век

В Евла е разположена пещерната манастирска църква „Свето Възнесение Господне“.[2]

В XIX век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ехла (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ехла има 380 жители, всички българи християни.[4] Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[5] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[6]

Разказ на отец Кръсте за разорението на Евла в 1903 г.

Азъ съмъ отъ Дупени, нъ свещенодѣйствувамъ въ Ехла... Не се минаха 5 дни oтъ изгарянето на Дупени, сѫщата участь сполети и селото Ехла. Хюсейнъ Челйо, начело на многоброенъ башибозукъ и Зихманъ Сали съ[7] много йлявета на 5. авг. се приближаваха къмъ Ехла. Населението се отегли, башпбозукътъ влѣзе, го подпали, като го ограби прѣдварителио. Изгориха 53 кѫщи и училището, а черквата само оскверниха. Тоя день бѣха убити 4 души, между които една жена съ тригодишното й момченце. Подиръ тия подвизи башибозукътъ заедно съ пристигналата войска се спусна да гони населението. Нъ селската чета отвори огънь и завърза се сражение, което трая цѣли 4 часа. Въ това сражение, между другитѣ, раненъ бѣ и Хюсейнъ Челйо, който заедно съ всичкия си башибозукъ се отегли къмъ града. Нъ не е само това... Ехла биде нападнато отъ многобройна войска и на 20. авг. Тогава изгориха сѣното и сламата, а башибозукъ задигна житото и снопето, волове и крави, които бѣха останали. Тия войски изпоганиха и мното жени. Цѣлото сѣмейство на Шевки бей, което живѣеше въ Ехла, откараха въ Рѣсенъ, като му изгориха къщата, а имотътъ му разграбиха... Шевки бей, арнаутинъ... бѣше единъ отъ добритѣ работници въ освободителното дѣло и въ деньтъ на възстанието той съ пушка въ рѫцѣ се присъедини къмъ войводата Арсовъ и го придружава прѣзъ цѣлото врѣме, до като трая възстанието. Когато се помилваха и завърнаха всички четници, върна сей Шевкибей, нъ той, вмѣсто да баде помилванъ, биде заловенъ и хвърленъ въ затвора въ Битоля, дѣто и до день днешенъ лежи.[6]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ехла има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[8] Българската църква „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е построена през 1848 година.[9]

В края на 20-те години на ХХ век в селото работи като учител Спас Цветков, който в началото на учебната 1930-1931 година е преместен от сръбските просветни власти като неблагонадежден.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 106
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Евла
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Темелков Атанасов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Мице Трайчев Марков, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Нанчо Гаджов, български лекар[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Нанчо Наумов Лозев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Нанчо Тасев Николов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Ноне Димиджиов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Пере Наумов Лозев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Цветков (1876 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димиджиев, български революционер от ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Лозев, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 61.
  2. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 3 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 14.
  6. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 104.
  7. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 103.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  9. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  10. ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград) е отбелязан като Спасойе Цветкович. Добавена е резолюция, че е преместен.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-03 
  12. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  13. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2017.
  14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  15. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  16. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел ΙI. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 94.
     Портал „Македония“         Портал „Македония