Асамати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асамати
Асамати
— село —
Викиекспедиција Преспа 382.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
40.9864° с. ш. 21.0511° и. д.
Асамати
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 980 m
Население 175 души (2002)
Демоним асамащани[1]
Пощенски код 7318, 7316
МПС код ВТ
Асамати в Общомедия

Асамати (на македонска литературна норма: Асамати) е село в Община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на североизточния бряг на Преспанското езеро, южно от град Ресен, като от изток остават западните склонове на Пелистер

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът на селото е много богат на археологически обекти. От дълбока древност в землището на днешното село са съществували редица селища (археологически обекти): Асамати, обект датиран от римската епоха; Мисурица, селище и некропол от римско време; Прекоп, селище от еленистическата епоха; Ружин гроб, погребална могила от желязната епоха; Свети Архангел, обект от късноантичната епоха; Света Неделя, селище от бронзовата епоха.

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Асомат, спахийски зиамет и тимар, с 27 ханета гяури, 25 ергени гяури и 3 вдовици гяурки.[2]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Асамати е изградена през ΧVII век. „Свети Атанасий“ също е стара.[3]

В XIX век Асамати е етнически смесено село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адамите (Adamité) е посочено като село с 16 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 16 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Самати има 115 жители, от които 30 българи християни и 85 арнаути мохамедани.[5]

Според официални османски данни по време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година в селото изгарят 7 турски и 1 българска къща.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Асамати има 48 българи екзархисти и 102 албанци.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Асамати е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

По време на Първата световна война Асамати е включено в Подмочанска община и има 115 жители.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 175 жители, от които:[11]

Националност Всичко
македонци 68
албанци 81
турци 26
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Асамати

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 43.
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
  3. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 46.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217 и 827.
  10. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 2021-02-12 
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-27 
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
     Портал „Македония“         Портал „Македония