Асамати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Асамати
Асамати
— село —
Викиекспедиција Преспа 382.jpg
Macedonia relief location map.jpg
40.9864° с. ш. 21.0511° и. д.
Асамати
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 980 m
Население (2002) 175 души
Пощенски код 7318
МПС код ВТ
Асамати в Общомедия

Асамати (на македонска литературна норма: Асамати) е село в Община Ресен, Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на североизточния бряг на Преспанското езеро, южно от град Ресен, като от изток остават западните склонове на Пелистер

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът на селото е много богат на археологически обекти. От дълбока древност в землището на днешното село са съществували редица селища (археологически обекти): Асамати, обект датиран от римската епоха; Мисурица, селище и некропол от римско време; Прекоп, селище от еленистическата епоха; Ружин гроб, погребална могила от желязната епоха; Свети Архангел, обект от късноантичната епоха; Света Неделя, селище от бронзовата епоха.

Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Асамати е изградена през ΧVII век.

В 19 век Асамати е етнически смесено село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адамите (Adamité) е посочено като село с 16 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 16 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Самати има 115 жители, от които 30 българи християни и 85 арнаути мохамедани.[2]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Асамати има 48 българи екзархисти и 102 албанци.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Асамати е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

По време на Първата световна война Асамати е включено в Подмочанска община и има 115 жители.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 175 жители, от които:[7]

Националност Всичко
македонци 68
албанци 81
турци 26
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Асамати

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.88-89.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
  3. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.217 и 827.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 217.
Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
     Портал „Македония“         Портал „Македония