Наколец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наколец
Наколец
— село —
Викиекспедиција Преспа 164.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
40.8933° с. ш. 21.1072° и. д.
Наколец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Долна Преспа
Надм. височина 856 m
Население 262 души (2002)
Пощенски код 7310, 7318
МПС код ВТ
Наколец в Общомедия

Наколец (на македонска литературна норма: Наколец) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Долна Преспа на границата с Гърция, между Преспанското езеро от запад и Пелистер от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Константин Иречек първото съобщение за рибарското село е от времето на Стефан Душан, когато около 1334 той отнема от Византия рибарите „у Накольцехь“, подвластни на манастира Трескавец в Прилеп.[1]

В края на XIX век Наколец е село в Долнопреспанска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Николичои (Nicolitchoï) е посочено като село в каза Ресен с 50 домакинства и 60 жители мюсюлмани и 55 българи.[2]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Николаец има 186 жители българи християни, 30 турци и 70 арнаути мохамедани.[3]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Изгорени са 28 български къщи и са убити свещеник Христо и старецът Стефан. От селото загива четникът Найден на 25 години.[4]

След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Наколец се състои от 248 българи екзархисти и 120 албанци. В селото има българско училище,[6] построено през 1899 година, а българската църква „Свети Никола“ е от 1884 година.[7] В селото има и по-нова църква „Свети Никола“, построена на брега на Преспанското езеро.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 262 жители, от които:[9]

Националност Всичко
македонци 81
албанци 158
турци 0
роми 15
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Наколец
  • Flag of Bulgaria.svg Наум, ръководител на селския комитет и войвода на селската чета на ВМОРО[10]
  • Flag of North Macedonia.svg Ристо Василевски (р. 1943), поет и есеист от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константин Иречек, История на българите, стр. 81
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.16
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  7. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43-44.
  8. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 41. Посетен на 4 юли 2015.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
     Портал „Македония“         Портал „Македония