Наколец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наколец
Наколец
— село —
40.8933° с. ш. 21.1072° и. д.
Наколец
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областДолна Преспа
Надм. височина856 m
Население262 души (2002)
Пощенски код7318
МПС кодВТ
Наколец в Общомедия

Наколец (на македонска литературна норма: Наколец) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Долна Преспа на границата с Гърция, между Преспанското езеро от запад и Пелистер от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Константин Иречек първото съобщение за рибарското село е от времето на Стефан Душан, когато около 1334 той отнема от Византия рибарите „у Накольцехь“, подвластни на манастира Трескавец в Прилеп.[1]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Наколич, спахийски зиамет и тимар, с 5 ханета мюсюлмани, 1 мюсюлманин ерген, 39 ханета гяури, 26 ергени гяури и 3 вдовици гяурки.[2]

В края на XIX век Наколец е село в Долнопреспанска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Николичои (Nicolitchoï) е посочено като село в каза Ресен с 50 домакинства и 60 жители мюсюлмани и 55 българи.[3]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Николаец има 186 жители българи християни, 30 турци и 70 арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нааколец е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[5]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Изгорени са 28 български къщи и са убити свещеник Христо и старецът Стефан. От селото загива четникът Найден на 25 години.[6]

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Ахмед ефенди, който е бил полицейски пристав в мюдюрлука в Наколец, разказва на Темчев как са изгорили 20-те български къщи на селото.[7]“ Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 28 български къщи.[8]

След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Наколец се състои от 248 българи екзархисти и 120 албанци. В селото има българско училище,[10] построено през 1899 година, а българската църква „Свети Никола“ е от 1884 година.[11] В селото има и по-нова църква „Свети Никола“, построена на брега на Преспанското езеро.[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 262 жители, от които:[13]

Националност Всичко
македонци 81
албанци 158
турци 0
роми 15
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Наколец
  • Наум, ръководител на селския комитет и войвода на селската чета на ВМОРО[14]
  • Ристо Василевски (р. 1943), поет и есеист от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константин Иречек, История на българите, стр. 81
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  6. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  7. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 92.
  8. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  11. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43-44.
  12. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 41. Посетен на 4 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-14 
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.