Крушевска афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Крушевска афера
— афера —
Място Крушевско, Османска империя
Датировка пролетта на 1902 г.

Крушевската афера от 1902 година е провал в организационната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Крушево и Крушевско от пролетта на 1902 година. Заедно с последвалата Ракитнишка афера нанасят силен удар на организацията.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Революционното организиране на Крушевската околия завършва в 1901 година. Околията е предимно планинска, което позволява свободно придвижване на българските чети. От началото на 1902 година властите започват да усещат, че се организира въстание и като ответна мярка засилват терора в Крушево и по селата. В 1902 година крушевските граждани се оплакват от крушевския полицейски пристав Али ефенди, който се държи брутално с българите и посяга на 14 годишната З. Илкова от махалата Нова черква. В резултат е изпратена анкетна комисия, в която влизат битолските полицаи Саит ефенди и Мюрат ефенди, главорезът Ариф Колджия и самият обвиняем.[1] Анкетната комисия провежда серия обиски и арести, много от арестуваните са затворени в Битолския затвор и изтезавани. Бити са водачът на ВМОРО Тома Николов, Кръсте Дойчинов, 80-годишен сляп старец, Заха Янакиева, бременната жена на Тирчо Карев, както и Стойче Станковски, Григор Божинов, Х. П. Трайчев, Кола Бояджи, Питу Гьондов, Георги Тренков, Димитър Иванов, Никола Иванов, учителя Константин Белчев, Алексо Иванов на 14 години и други. Последват и арести и побоища по селата Горно Дивяци, Пуста река, Долно Дивяци, Арилево, Сланско, Зашле, Ракитница, Растовица и Острилци.[2]

Впоследствие нелегални стават Димитър Иванов – главен български учител в Крушево, Петко Иванов, Даме Новев, Методи Стойчев, Никола Карев и гражданите Тирчо Карев, Тома Кръстев, Георги Иванов, Никола Топузов – повечето в четата на Велко Марков, други в други чети, а трети за България.[2]

Малко след Крушевската, след разкриване на четата на крушевския войвода Велко Марков в селото Ракитница, избухва Ракитнишката афера.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 35.
  2. а б Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  3. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба). // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония