Христо Кюркчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Кюркчиев
български революционер

Роден
1872 г.
Починал
1941 г. (69 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Христо Петров (Петрушев) Кюркчиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1872 година в Крушево. Родът му произхожда от крушевското село Бучин, но поради преследвания от турци дядо му Трайче Стрезов се изселва в града. Христо Кюркчиев завършва гимназия и говори френски и турски. Занимава се с обущарство. В 1896 година влиза в Крушевския комитет на ВМОРО.[2]

При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в Крушево и обявяването на Крушевската република Кюркчиев заедно с Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Димитър Секулов и Никола Балю влиза в Привременното правителство.[3] Обявен е за градоначалник и за ръководител на полицията, която е разделена на десет групи, начело с десетари.

След потушаването на въстанието заради това, че е защитил жените от турската администрация заедно с Димитър Секулов са изпратени от Бахтиар паша в Битоля. Кюркчиев се спасява преди общата амнистия от април 1904 година и емигрира в България, където отваря обущарски дюкян. Умира в 1941 година от инсулт.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 2. София, МНИ, 1995. с. 321.
  2. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 293.