Димитър Мавров
| Димитър Мавров | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
Димитър Вълчев Мавров е български просветен деец, духовник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Учител и революционер[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян. Работи като учител и става един от учредителите и ръководителите на първото братство на Македоно-одринската организация и по-късно на революционния комитет на ВМОРО в Долно Райково.[1]
На 12 януари 1901 година Мавров като ръководител в Долно Райково уведомява Върховния комитет за убийството на началника на Чепеларския пограничен пункт Вълчо Сарафов.[1] Месец по-късно присъства на убийството на Дечо Стояновски и Атанас Шапарданов. През март 1901 година ръководството на Чепеларския пункт му зъзлага да извърши агитационна обиколка в Ксантийско и Дедеагачко. Под предлог частно пътуване, през великденската ваканция предприема широка обиколка, при която се среща с различни дейци и след това изпраща рапорт до ръководството.[2]
В края на учебната 1900/1901 година, при Пашмаклийската афера, обвинен в революционна дейност и в ръководене на революционен комитет, е арестуван в училището от властите заедно с 40 българи от селата Райково, Устово, Чокманово, Аламидере и Фатово. Окован във вериги и измъчван, Мавров е разкарван по затворите в Пашмаклъ, Гюмюрджина, Одрин и Цариград, откъдето по недоказаност е освободен заедно с още 17 души.[1]
Духовник[редактиране | редактиране на кода]
След излизането от затвора, властите му забраняват да преподава. Мавров дълго се лекува и в края на 1902 година е ръкоположен за свещеник в хасковското село Юсузлер, България. Това решение на Маврон се дължи както поради забраната да учителства, така и поради разочарование от разцеплениятя в революционната организация. Служи в Юсузлер (преименувано в 1906 година на Преслав) до 1921 година. В 1908 година, след Младотурската революция и амнистията на революционните дейци, отец Мавров се връща за кратко в Райково.[3]
По време на Балканската война Мавров е командирован като свещеник в новопокръстените мюсюлмански села Богутево и Зорница. По време на Първата световна война е командирован от Светия синод в Нишката митрополия, където се опитва да запази от разорение местното население.[3]
След войните отново е свещеник в енорията си в Преслав. В 1921 година по негова молба е прехвърлен в Горно Райково, където служи в храма „Света Неделя“ до 1927 година, а след това в църквата „Свети Теодор Стратилат“ в Долно Райково до 1932 година. Отличен е с офикията протоиерей.
Оценки[редактиране | редактиране на кода]
Стою Шишков нарича дейността на Мавров:
| „ | една жива история за последния половин век на тоя край от дивна Родопа, която отглежда такива синове с чисти души, силни родолюбиви чувства и дълбоко съзнание за отечествен и народен дълг.[3] | “ |
Видният деец на ВМОРО и изследовател на революционното движение Христо Караманджуков пише за Мавров:
| „ | един от малцината на времето в околията ни интелигентни и деятелни люде. Помня най-вече неговото участие в македоно-одринското революционно движение до 1901 година, когато стана и жертва на своето родолюбие и своето участие в[2] освободителното движение в родопската покрайнина... Той играеше ръководна роля в нашите революционни работи в Райково и околията. Тук при него често пъти освен това слизаше и комитетска поща, отдето се разпространяваше по другите села към Аламидере, Чокманово, Арда, Смолян и др. поради това бе заподозрян от турските власти и пострада през време на голямата аафера по случай раняването на посиненика на Салих паша Сиврия - хаджи Нурия.[3] | “ |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Юбилейна книжка в чест на протойерей Димитър В. Мавров от с. Райково, Смолянско. Издава комитет, с. Райково, Смолянско, 1937.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение. // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 131.
- ↑ а б Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение. // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 132.
- ↑ а б в г Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение. // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 133.
Портал „