Успение Богородично (Дебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Местоположение в Дебър
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Дебър
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Дебърско-Реканско
Тип на сградата трикорабен храм
Изграждане 1840 г.
Съвременен статут действащ храм

„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“, „Света Богородица“) е възрожденска църква в град Дебър, Северна Македония.

Църквата в миналото е катедрален храм на историческата Дебърска епархия, а днес е главна църква на Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Препис на кръщелното свидетелство на Кузман Йосифов, издаден от свещеник Кипро Стоянов от църквата „Успение Богородично“ в Дебър, Дебърска епархия, 2 април 1905 г.

Църквата е построена в XII век и няколко пъти впоследствие обновявана.[1][2] Игумен на манастира преди да стане архиепископ в XI век е Йоан Дебърски - първият предстоятел на Охридската архиепископия.[3]

В 1840 година[4] или 1872 година[5] върху старите темели е изградена нова църква. Представлява трикорабна базилика с фрески и особено хубав иконостас от XIX век.[4] В 1873 година храмът е изписан с помощта на ктиторите дебърски свещеници поп Тасе, поп Арсений, поп Търпе, Цветко Стоянов и Симеон Секулов. Зографи са Кръстьо Николов и брат му Коста Николов.[5]

В църквата работят Дичо Зограф и синът му Аврам Дичов.[6][5] В църквата работят и дебърските майстор Кузман Макриев, Епифаний Христов и Алексо Василев.[7] В храма има икона на Свети Георги от XV век.[5]

Между 8 и 11 септември 2012 година в църквата е извршена тежка кражба на 14 икони с голяма ценност, плащаница на три века и пари.[8] В периода от 14 до 19 октомври 2012 година отново неизвестни крадци откъсват решетките на прозореца и задигат 13 изключително ценни икони.[9] През октомври 2014 година крадци задигат изключително ценните царски двери с дълбока резба, четири икони от иконостаса и сбирка от икони на платно.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Црква „Света Богородица“ 12 в. Дебар. // Крале Марко. Посетен на 4 март 2014 г.
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 38.
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 195.
  4. а б Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  5. а б в г Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1302. (на македонска литературна норма)
  6. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско. // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 218.
  8. Украдени 14 икони од дебарска црква. // 11 септември 2012 г. Посетен на 4 март 2014 г.
  9. Следно ↑ Вредни црковни икони украдени во Дебар. // 20 октомври 2012 г. Посетен на 4 март 2014 г.
  10. Ограбена уште една македонска црква. // Press 24, 014-10-27. Посетен на 11 април 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония