Алайбеглия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алайбеглия
Burim
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.5783° с. ш. 20.4661° и. д.
Алайбеглия
СтранаFlag of Albania.svg Албания
ОбластДебър
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Надм. височина572 m
Население942[1] души (2007)

Алайбеглия или Алайбегия (на албански: Burim или Burimi, Бурим, Бурими) е село в Република Албания, част от община Дебър, административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е открито раннонеолитно селище. Алай бег джамия в селото е от 1578 година и е обявена за паметник на културата.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Алайбеговци (Alaybégovtzi) е посочено като село с 42 домакинства, като жителите му са 90 албанци мюсюлмани и 26 българи.[2]

След Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916-1918 година в окупираните от тях части на Албания и Алайбег е регистрирано като село с 409 албанци и 4 цигани, всичко 413 мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[3]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Алай беглия е отбелязано като село с 80 къщи.[4]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Strategic Plan. // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178-179.
  3. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
  4. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров