Долно Блато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Блато
Bllata e Poshtme
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.5622° с. ш. 20.4764° и. д.
Долно Блато
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Дебър
Географска област Поле
Население 479[1] души (2007)

Долно Блато или Блата е Пощме (на албански: Bllata e Poshtme) е село в Република Албания, община Дебър (Дибър), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле, на границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според османско преброяване от 1467 година в Белато има 6 домакинства.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Блато (Blato) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 66 албанци мюсюлмани и 40 българи.[2]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Блато Долно живеят 170 арнаути мохамедани.[3]

След Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916-1918 година в окупираните от тях части на Албания и Долно Благо е регистрирано като село със 196 албанци мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[4]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Долно Блато е отбелязано като село с 25 къщи.[5]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те посещават Блато и в района не откриват славяноговорещи. Детайлни интервюта с местното население не показват наличие на селища със славяноговорещи в района.[6]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Strategic Plan. // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 178-179.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  4. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
  5. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  6. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 252. Stichprobenartig haben wir auch überprüft, ob es gegenwärtig weitere slavophone Einwohner beider Religionen in anderen Dörfern dieses Gebiets gibt. Weder der Besuch in Bllata, Gjorica usw., noch die ausführlichen Befragungen unserer Informanten sowie anderer Bewohner des Gebietes haben irgendwelche Hinweise auf weitere Orte mit slavophonen Einwohnern in diesem Bereich ergeben. (на немски)
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония