Направо към съдържанието

Майтара

Майтара
Majtarë
— село —
41.5692° с. ш. 20.4725° и. д.
Майтара
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Население829[1] души (2007)

'Майтара (на албански: Majtarë или Majtara) е село в Република Албания, община Дебър (Дибър), административна област Дебър.

Селото е разположено в историкогеографската област Поле, близо до границата със Северна Македония.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според османско преброяване от 1467 година в Маситара има 4 домакинства.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Майтари (Maytari) е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 84 албанци мюсюлмани.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Майтиръ живеят 120 арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Майтаре е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 28 къщи.[4]

След Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Майтара е регистрирано като село с 247 албанци мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[5]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

  1. а б Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178 – 179.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  5. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)