Граждане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Дебърско, Албания. За селото в Преспанско, Гърция вижте Гражден.

Граждане
Grazhdan
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.6111° с. ш. 20.4747° и. д.
Граждане
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Дебър
Географска област Поле
Надм. височина 823 m
Население 624[1] души (2007)

Граждане или Граждани (на албански: Grezhdan или Grezhdani, Греждан/Греждани) е село в Република Албания, община Дебър (Дибър), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името на селото е жителско име от град, крепост, градище от * Gardjane и съответства на сръбското име Граджани.[2]

Гражданското кале е обявено 15 януари 1963 година за паметник на културата.[3]

Селото е споменато в османско преброяване от 1467 година като Гратулани.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Граждани (Grajdani) е посочено като село с 26 домакинства с 34 жители българи и 38 жители помаци.[4] Според Васил Кънчов към началото на XX век Граждане, подобно на останалите села в Поле като Макелари, Обоки, Ърбеле, и прочее, е българско село в процес на поалбанчване. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в Граждане живеят 85 души българи християни и 100 души албанци мохамедани.[5]

Село Граждани е било до скоро българско. Арнаути дошли малко преди 50 г. и сега те са болшинство. Има още 8 български къщи, които скоро ще бягат.[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Граждани (Grajdani) има 40 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Граждане са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Албания[редактиране | редактиране на кода]

След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916-1918 година в окупираните от тях части на Албания и Граждане е регистрирано като село с 234 албанци и 19 цигани, всичко 253 мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[9]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Граждане е отбелязано като село с 40 къщи.[10]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Граждане
  • Flag of Bulgaria.svg Даме Христов, македоно-одрински опълченец[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Василев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Силков (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[13]
  • Flag of Albania.svg Назиф Граждани (1872/1873 - 1937), албански революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Йосифов (Петре, Петро, 1872 – ?), жител на Дебър, майстор, 2 рота на 1 дебърска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Йосифов, 3 рота на 2 солунска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Радев Стоянов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина,[15] през Първата световна война носител на военен орден „За храброст“ III[16]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Strategic Plan. // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  3. Lista e monumenteve: Rrethi i Dibrës. // Instituti i Monumenteve të Kulturës – Ministria e Kulturë. Посетен на 16 септември 2017. Архив на оригинала от 2016-06-08 в Wayback Machine.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152 – 153. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  9. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
  10. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
  14. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 590.
  16. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония