Ангел Цанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Цанев
български политик
Ангел Цанев 
Роден: 1 ноември 1912 г.
Починал: 10 април 2003 г. (90 г.)
Народен представител в:
I НС   IV НС   V НС   VI НС   

Ангел Минев Цанев е политик от Българската комунистическа партия (министър на вътрешните работи на България, 1971 – 1973), участник в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война (командир на Поповския партизански отряд).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цанев е роден във Варна на 19 октомври / 1 ноември 1912 г. Служи във Военноморския флот от 1930 г. Става член на БРП (к) през 1933 г.

Осъден е на 5 години затвор за политическа пропаганда във флота. През 1937 година е освободен, но малко по-късно отново е изпратен в затвора, където остава до средата на 1938 г. Получава нова присъда от 15 години затвор по ЗЗД през 1941 г. Успява да избяга от затвора (1943) и от началото на 1944 г. е партизанин, командир на Поповския партизански отряд.[1]

Участва в групата превратаджии (Цанев, Г. Богданов-Левака, Кирил Халачев), които за 24 часа отстраняват легалното партийно ръководство във Варна. Помощник-командир на Дванадесета пехотна дивизия на фронта, от която дезертира, за да си осигури добър пост в София – главен инспектор на Народната милиция.

През 1947 – 1949 г. е началник на Политическия отдел на Трудова повинност, през 1949 – 1951 година е началник на Строителните войски. Заместник-министър на вътрешните работи (1951 – 1953), началник на Местната противовъздушна отбрана (1953 – 1956), отново заместник-министър на вътрешните работи (1956 – 1961) и първи заместник-министър на строежите (1961 – 1965).[1] От 8 септември 1959 г. е генерал-лейтенант.

От 1962 г. Ангел Цанев е член на Централния комитет на БКП, а от 1965 до 1971 г. завежда неговия военен отдел. Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП (1966 – 1973). През 1971 – 1973 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Станко Тодоров, а през 1973 г. за кратко е заместник-председател на Държавния комитет на отбраната.[1]

През 1973 г. Цанев предизвиква недоволството на Тодор Живков заради сближаването си със своя първи заместник Мирчо Спасов, както и заради извънбрачното му дете, което се ражда в Съединените щати.[2] Отстранен е от постовете му с решение на Политбюро, заради „използване на служебното си положение за лично облагодетелстване, с което грубо е нарушил партийните принципи и комунистическия морал“.[3] През април 1990 г. е изключен от наследилата БКП Българска социалистическа партия след доклад на Петър Младенов.[1]

Ангел Цанев умира на 10 април 2003 година.[4] През войната е награждаван с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 171.
  3. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 75.
  4. 5 години от смъртта на ген. Ангел Цанев. // Календар. Dir.bg, 2008. Посетен на 23 май 2010.
  5. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 154

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. „Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери“. София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015, с. 172 – 182