Министерство на вътрешните работи на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Народна милиция)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Министерство на вътрешните работи
Coat of arms of Bulgaria.svg
Информация
Основаване 5 юли* 1879 г.
Предходен орган М-во на вътрешните работи и народното здраве
Юрисдикция Правителство на България
Седалище Flag of Bulgaria.svg София, България
Бюджет 1 милиард и 200 хил. лева (2018 г.)[1]
Ръководител Младен Маринов,
министър на вътрешните работи
Уебсайт www.mvr.bg
Сградата на МВР в София.

Министерството на вътрешните работи (съкр. МВР) е държавна институция на България с ранг на министерство.

Грижи се за защитата на вътрешната и на националната сигурност, за борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други[2] МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

От 20 септември 2018 година министър на вътрешните работи е Младен Маринов [3], който беше генерален секретар на МВР преди това.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска картичка със служители от Пожарна команда – Варна, 1916

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на вътрешните работи/дела/ (МВР/Д/) започва да функционира от 5 юли 1879[4], когато с Указ №1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

МВР на НРБ чества 40-годишнина на 18 декември 1984

През 1925 година по „Закона за администрацията и полицията“ е създадена и специална „Дирекция на полицията“ сред чиито отдели е и Държавна сигурност. През 1934 Министерството организира широкомащабна кампания за българизиране на названията на 1600 селища, носещи все още османски имена. На 10 септември 1944 година с Постановление №1 Министерският съвет под натиска на комунистите създава т.нар Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, участвали в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.

Структурни промени[редактиране | редактиране на кода]

От 27 декември 1968 г. с указ № 1156 Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) и Комитета за държавна сигурност се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност (МВРДС). Година по-късно, на 5 април 1969 г., наименованието му е възстановено. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ №1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ №1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от Народната милиция на Национална полиция. През 1993 г. е приет нов „Закон за националната полиция“.

През юни 2008 г. в МВР работят 63 000 служители, от които 47 000 полицаи, 8000 в пожарната и 5000 административни служители.[5]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Министър
  • Звено за вътрешен одит
  • Дирекция „Вътрешна Сигурност“
Заместник – министри (Политически кабинет)
Главен секретар
Основни структури на МВР
  • Главна дирекция „Национална полиция“
    • Дирекция „Жандармерия“
    • Столична Дирекция на Вътрешните работи (СДВР)
    • Области Дирекции на МВР (ОД на МВР)
  • Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“
  • Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението
    • Дирекция „Критична инфраструктура, превенция и контрол“
    • Дирекция „Оперативни дейности“
    • Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СДПБЗН – София)
    • Областни управления на „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ОУПБЗН)
  • Главна дирекция „Гранична полиция“
    • Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (РДГП)
    • Регионални дирекции на Гранична полиция (РДГП)
  • Специализиран отряд за борба с тероризма
  • Дирекции
    • Дирекция „Миграция“
    • Дирекция „Инспекторат"
    • Дирекция „Координация и административно обслужване“
    • Дирекция „Обществени поръчки“
    • Дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“
    • Дирекция „Правно-нормативна дейност“
    • Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
  • Специализирани административни дирекции
    • Дирекция „Български документи за самоличност“
    • Дирекция „Национална система 112“
    • Дирекция „Анализ и политики“
    • Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
    • Дирекция „Информация и архив“
    • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
    • Дирекция „Международни проекти“
  • Академия на МВР
  • Медицински институт на МВР
  • Институт по психология на МВР

Функции на дирекциите[редактиране | редактиране на кода]

Главна дирекция „Национална полиция“

Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за оперативно-издирвателна, превантивна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност.

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерството на вътрешните работи на Република България е специализирана оперативно-издирвателна служба, противодействаща на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Главна дирекция „Гранична полиция“

Главна дирекция „Гранична полиция“ извършва специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол по спазването на граничния режим. Гранична полиция осъществява функциите си в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“

ГДПБЗН има за задача да планира, организира, провежда, координира и контролира действията на служителите от своите структурни звена в цялата страна.

Академията на МВР

Академията на МВР е висше училище в Република България за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи.

Главни секретари на МВР[редактиране | редактиране на кода]

Функции на главният секретар[редактиране | редактиране на кода]

Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител. Той:

  1. планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
  2. организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
  3. осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
  4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. [6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]