Благой Пенев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Благой Пенев
български партизанин и офицер
Роден: 27 февруари 1910 г.
Починал: неизв.
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Благой Пенев Делчев (Василий) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, командир на Втора родопска бригада "Васил Коларов". Български офицер, генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Благой Пенев е роден на 27 февруари 1910 г. в с. Православен, Пловдивско.[1] Член на БКМС (1932) и на БРП (к) (1935). Работи като учител. За политическа дейност след преврата на 19 май 1934 г. е осъден на 5 години затвор по ЗЗД.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Интерниран в лагера Еникьой. От май 1944 г. е партизанин. Командир на Първомайска самостоятелна чета.[2] Командир от юли 1944 г. на Втора родопска бригада "Васил Коларов".[3]

След 9 септември 1944 г. работи в Народната милиция и Държавна сигурност,[4] директор е и на двете служби. Бил е началник на Областното управление на МВР в Пловдив. В началото на 50-те е арестуван и разследван от Държавна сигурност във връзка с контактите му с британското разузнаване по време на войната и заради подозрения във връзки с Югославия.[5]

Първи заместник-министър на строежите (1952 – 1960) и началник на Главното управление на Строителните войски (1960 – 1973). През 1973 година е избран за първи заместник-председател на ЦК на борците против фашизма и капитализма[6]. Военно звание генерал-полковник от запаса. Народен представител в 5, 6, 7, 8 и 9 Народни събрания.[7]. Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“ (с указ № 309 от 27 февруари 1980).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.archives.bg. л. 88
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 116
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174, 218
  4. www.omda.bg
  5. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 177.
  6. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 75
  7. Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с.79