Направо към съдържанието

Чобан Хасан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чобан Хасан
турски бунтовник
Роден
неизв.
Починал
1880 г.

Чобан Хасан е турски бунтовник, участвал в размириците в Източна България през 1879 – 1880 година.

Още от края на Руско-турската война Чобан Хасан ръководи въоръжена група в Тузлука, която се ползва с широка подкрепа сред местното турско население, изгражда мрежа от скривалища и сътрудници из селата и събира данъци от българските села. С голямата си и добре въоръжена чета той многократно влиза в престрелки с части на армията и жандармерията.[1]

През април 1880 година напрежението в района нараства, след като българската армия се опитва да установи границата с Източна Румелия в Източна Стара планина, поставяйки под свой контрол 13 турски села, и среща съпротивата на местното население. На 24 април, когато много турци от района, сред които и групата на Чобан Хасан, се събират в село Ахли, българска рота, заедно с голям брой въоръжени цивилни българи, завзема почти празното село Белово. На следващия ден Белово е обградено от стотици турци, около 200 от тях въоръжени, водени от Чобан Хасан. При последвалото сражение са дадени няколко жертви, но българските части успяват да задържат контрола над селото.[1]

Преследван от армията, малко след инцидента в Белово Чобан Хасан е принуден да се прехвърли в Източна Румелия. Засиленият контрол по границата не му дава възможност да се върне и малко по-късно е убит.[1]

  1. а б в Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 89 – 90, 96 – 98.